Пурпурно небе [bg]

— Джеф! — извика познат глас. — Джеф Бйерке! Човек не може да не познае тази глава с форма на куршум.

Джеф се обърна. Били Улсън стоеше на прага и му махаше.

Всички от семейство Улсън бяха едри и набити, с квадратна челюст и къси дебели пръсти, но Били бе различен. Беше висок също като братята си и стърчеше с цяла глава над майка си и баща си, но пък бе фин и доста слаб, с дълги тънки пръсти и заострена брадичка, покрита в грижливо поддържана дискретна брада.

Усмивката на Били бе приятелска, макар и доста притеснена, но той излезе навън, слезе по стълбите чак до тротоара, облечен единствено в дънки и светла, почти чисто бяла, бухнала риза, а отпред препасал престилка, която да го предпазва от зимния студ.

— Моля те — каза Били и спря на крачка от Джеф, толкова, че да не могат да се прегърнат. Поне гласът му си звучеше нормално и предвзетият говор бе изчезнал, а стъпките, оставени по заскрежения тротоар, не бяха ситни. — Минаха толкова много години.

— Виж ти? — Маги погледна разбиращо Джеф. Обърна му гръб и без да се замисля, протегна дясната си ръка. — Аз съм Маги Кристенсен.

— Аха. — Били се усмихна и пое ръката й и с двете си длани. Каквото и да не беше наред около Били, то поне усмивката му можеше да стопли всеки. — Все още ли ходиш с Тори?

— Да, но откъде…

Той я погали по главата и се отдръпна.

— Не се връщам често вкъщи, но баща ми пише всяка седмица, а от време на време майка ми се обажда да си поприказваме — само за пет минути, както тя винаги казва, само за пет минути — и после прекарваме остатъка от следобеда на телефона. — Били потръпна театрално. Той винаги действаше много театрално. — Прекалено студено е, за да останем да си приказваме тук; заповядайте вътре.

Джеф нямаше да се учуди особено, ако се бе препънал, но така и не го направи.

Почти.

Маги погледна косо Джеф с неизказан укор и хвана Били за ръката, а на Джеф не му остана друг избор, освен да ги последва вътре в къщата.

Апартаментът на Били бе на партера, най-отзад, а на рогозката пред входната врата имаше надпис с доста натруфен шрифт: „Моята къща е ваша къща“.

Точно както Джеф очакваше, апартаментът бе изумително чист, а по сивия килим личаха следите от прахосмукачка, затова той реши, че Били тъкмо е привършвал да чисти. Във въздуха се носеше топъл мирис на мая и прясно опечен хляб, но на кухненския плот не се виждаше нито една прашинка брашно.

Той потупа два стола, за да им покаже да седнат, и забърза към кухнята.

— Кафе, чай или… — Защо му трябваше на Били да прави тази колеблива пауза? — Или какао?