Обречена на ранен гроб [bg]

— Нищо не се случва — казах го в гърдите му, защото бе толкова проклето висок. Това замъглено чувство на сън не престана, въпреки че въздухът около нас като че ли се наелектризира.

— Не разбирам, — промърмори той.

— От всичкия късмет, сега ли имаш проблеми с представянето? — изсъсках с растяща тревога, заради мисълта за това, какво се случваше с Боунс. — Хайде, Грегор. Включи си капана за сънища.

Той ме задържа по-силно.

— Трябва да си ти — прошепна той. — Блокираш ме.

По дяволите. Да сваля защитите си бе най-трудното нещо, което можех да направя, особено с непознат, на когото не вярвах.

— Опитвам се да не го правя.

Очите му пламнаха.

— Забавянето може да ти струва скъпо.

Мамка му, той беше прав. Трябваше да отида в това. Бързо.

Увих ръце около врата му и дръпнах главата му надолу. Когато устата му се наклони към моята го целунах, леко изненадана, че чувството беше познато. С разсейването от това, как ме целуваше с груб глад, усетих, че щитовете ми се колебаят и пропукват. Хайде, Кат. Просто се отпусни и се успокой…

Заля ме кипяща болка, сякаш обръщаха вътрешностите ми навън.

Щях да изкрещя между шума и объркването, но нямах гърло, глас или тяло. Чувствах неописуем ужас от изтръгването ми от собствената ми кожа и захвърлена в нищото. Беше най-лошото чувство на падане, само че със скоростта на звука. Когато свърши не бях събрана с тялото си, бях пръсната вътре в него. Усещането на това да бъда отново от кръв, плът и кости ме прикова от звука на собственото ми сърцебиене, отброяващ ритъм, който беше най-сладкото нещо, което някога съм чувала.

— Катрин.

Едва тогава останалата част от сетивата ми превключиха на скорост. Предполагам, с молекулния транспорт ще изкара ангелите на всеки, достатъчно нещастен, че да го опита. Сетих се, че вече не стоях изправена, въпреки че все още бях обвита от ръцете на Грегор. На забавен кадър, мозъкът ми започна инвентаризация. Две ръце, два крака, проверено. Мърдам пръстите на ръцете и краката, проверено. Ребрата все още ме боляха, добре. Сърцето ми блъскаше като пневматичен чук, добре. Но нещо липсваше.

Големи ръце се плъзнаха надолу по голия ми гръб. Грегор, голям и изобщо не в съня ми, имаше триумфална усмивка на лице.

И също като мен, това бе единственото нещо, което носеше.