Зовът на барабана [bg]

Уайли изви фините си вежди.

— Значи съпругът ви няма някакви политически тежнения? Печатарите често предлагат уменията си на хора, които искат да излеят страстите си на хартия, но пък не е задължително да споделят тези страсти.

Това накара няколко камбанки в главата ми да зазвънят предупредително; Уайли наистина ли знаеше нещо за политическите връзки на Джейми в Единбург — повечето от тях крайно подривни, — или просто водеше най-обикновен разговор на вечеря? Ако се съдеше по думите на Станхоуп, вестниците и политиката бяха неразривно свързани в представите на хората. И нищо чудно, като се имаше предвид времето.

В другия край на масата Джейми бе дочул името си и се обърна леко да ми се усмихне, преди да продължи разговора си с губернатора, който седеше вляво от него. Не бях сигурна дали това разположение беше дело на господин Лилингтън, който седеше вляво от губернатора и следеше разговора с интелигентното си и леко печално изражение на басет, или на братовчеда Едуин, който се оказа настанен срещу мен, между Филип Уайли и сестра му Джудит.

— О, занаятчия — възкликна дамата многозначително. Усмихна ми се, като внимаваше да не показва зъбите си. Вероятно изгнили. — А това — махна тя към главата си, сравнявайки своята перука с моята панделка — ли е модата в Единбург, госпожо Фрейзър? Колко… очарователно.

Брат ѝ я погледна с присвити очи.

— Доколкото разбрах, господин Фрейзър е племенник на госпожа Камерън от Ривър Рън — каза той любезно. — Правилно ли са ме информирали, госпожо Фрейзър?

Братовчедът Едуин, който без съмнение беше източникът на тази информация, мажеше хлебчето си със съмнителна концентрация. Братовчедът Едуин никак не приличаше на секретар — висок и предразполагащ младеж с живи кафяви очи, едното от които сега ми смигна леко.

Баронът, отегчен от разговора за вестници и данъци, се оживи при споменаването на Камерън.

— Ривър Рън? — попита той. — Родственици сте на госпожа Джокаста Камерън?

— Тя е леля на съпруга ми — отвърнах. — Познавате ли я?

— О, разбира се! Очарователна жена, много очарователна! — Широка усмивка изду бузите на барона. — Стар приятел съм на госпожа Камерън и нейния съпруг, за нещастие покойник.

Баронът се впусна в ентусиазиран разказ за прелестите на Ривър Рън и аз се възползвах от едно затишие да приема малка порция рибен пай, пълен не само с риба, но и със стриди и скариди в сметанов сос. Господин Лилингтън определено не бе пестил усилия, за да впечатли губернатора.

Когато се наведох назад към лакея да сложи още сос в чинията ми, видях, че Джудит Уайли ме гледа, присвила очи в нескрита неприязън. Усмихнах ѝ се любезно, разкривайки идеалните си зъби, и се обърнах пак към барона с подновено самочувствие.

В стаята на Едуин нямаше огледало и макар че Джейми ме бе уверил, че изглеждам добре, неговите стандарти бяха малко по-различни от тези на модата. Бях приела и няколко комплимента от господата на масата, но това можеше да е само обичайната любезност; мъжете от висшата класа бяха крайно галантни.