Зовът на барабана [bg]

— Но вече не е така — каза търпеливо братовчедът Едуин. — След като отхвърлиха Гербовия акт…

Станхоуп грабна едно малко раче от подноса и го размаха обвинително към Едуин.

— Щом се отървем от един данък, веднага на негово място изниква друг. Като гъби са! — Той пъхна рачето в устата си и продължи да мърмори нещо неразбираемо за данъците.

— Вие наскоро сте дошли от Индиите, нали, мадам Фрейзър? — каза барон Пенцлер от другата ми страна, видял възможност да се намеси в разговора. — Съмнявам се, че сте запозната с подобни провинциални въпроси… или че се интересувате от тях — добави с великодушно кимване към Станхоуп.

— О, сигурна съм, че всеки се интересува от данъците — казах и се извърнах леко настрани, за да покажа гърдите си в най-добрата им светлина. — Не мислите ли, че данъците са онова, което плащаме, за да има цивилизовано общество? Макар че като слушам думите на господин Станхоуп — кимнах към другата си страна, — вероятно той ще се съгласи, че нивото на цивилизованост не е толкова високо като нивото на облагането?

— Ха-ха! — задави се с хляб Станхоуп и пръсна трохи от устата си. — О, много добре казано! Не е достатъчно високо, ха-ха, определено не е!

Филип Уайли ме погледна със сардонично одобрение.

— Трябва да опитате да не сте така забавна, госпожо Фрейзър — рече той. — Може да убиете горкия Станхоуп.

— Ами… а според вас какво е настоящото ниво на данъците? — попитах, за да отвлека вниманието от плюещия трохи Станхоуп.

Уайли сви устни замислено. Той беше денди, носеше най-модната перука и малко петънце във формата на звезда до устната си. Под пудрата обаче се криеше доста хубаво лице и много остър ум.

— О, като се имат предвид всички обстоятелства, трябва да кажа, че могат да стигнат до два процента от целия доход, ако включим и данъците за робите. Добавете данъците за земята и реколтата, и става повече, разбира се.

— Два процента! — задави се Станхоуп и се заблъска пак в гърдите. — Несправедливо е! Просто е несправедливо!

С доста ярък спомен за последната данъчна декларация, която бях подписала, аз се съгласих съчувствено, че двата процента данък са възмутителни, но се зачудих какво ли е станало с яростния дух на американските данъкоплатци през следващите двеста години.

— Но вероятно трябва да променим темата — казах, защото видях, че всички глави се извръщат към нас от другия край на масата. — Все пак да говориш за данъци на масата на губернатора е като да говориш за въже в дома на обесен, нали?