Зовът на барабана [bg]

Присви очи към мен и кимна бавно.

— Ще свърши работа, а и кантовете са хубави — каза тя. — Придават цвят на бузите ви. Моля за извинение, мадам, но трябва да сложите нещо на шията, за да не изглежда твърде гола. Ако няма да носите шапка или перука, дали нямате панделка?

— О, панделка! — спомних си аз. — Да, каква добра идея. Бихте ли погледнали в кошницата ей там, ще намерите вътре панделка.

Двете успяхме да фризираме косата ми, като леко я прихванахме с тъмнорозовата панделка, а влажните къдрави кичури се спускаха свободно — не можех да ги спра — около ушите и по челото ми.

— Не приличам на овца, облечена като агънце, нали? — попитах, внезапно притеснена. Прокарах ръка по предницата на корсажа, но той пасваше добре на кръста ми.

— О, не, мадам — увери ме шивачката. — Много е подходящо, бих казала. — Смръщи се замислено. — Само че е малко голо над гърдите. Нямате ли някакво бижу?

— Само това. — Обърнахме се и видяхме Джейми, който надничаше от вратата. И двете не го бяхме чули да идва.

Беше успял да се изкъпе някъде и да се сдобие с чиста риза и шалче; освен това някой беше сресал и сплел косата му на плитка, вързана с новата тъмносиня копринена панделка. Жакетът му не само беше изчеткан, но и освежен с нови посребрени копчета, всяко деликатно гравирано с малко цвете в средата.

— Много са хубави — казах и докоснах едно от тях.

— Заех ги от златаря — каза той. — Ще свършат работа. Както и това, струва ми се. — Той извади мръсна кърпа от джоба си и от гънките ѝ вдигна тънка златна верижка.

— Нямаше време за друго, освен да сложи един камък — каза ми, смръщен в концентрация, докато я закопчаваше на шията ми. — Но мисля, че е прекрасна, нали?

Рубинът проблясваше точно над гърдите ми и хвърляше бледо розово сияние по бялата ми кожа.

— Радвам се, че си избрал този — казах аз и го докоснах нежно. Беше се стоплил от тялото ми. — Отива повече на роклята, отколкото сапфир или смарагд. — Шивачката зяпна от изумление. Погледна първо Джейми, после мен, и явно преосмисли значително социалното ни положение.

Джейми най-сетне отдели време да огледа новата ми рокля. Очите му плъзнаха бавно по мен, от главата до петите, и на лицето му се разля усмивка.

— Създала си истинска кутия за бижута, сасенак — каза той. — Идеално разсейване.

Той погледна през прозореца, където на мъгливото вечерно небе се разливаха бледи прасковени багри, после се обърна към мен, поклони се и присви коляно.

— Ще имам ли удоволствието да ви придружа на вечерята, мадам?