Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
На няма и четирийсет крачки от Тисаферн и Кир спартанците свалиха щитовете от гърбовете си и промушиха ръце през ремъците им. В същото време бавно наведоха дългите си копия напред. Бяха готови за нападение за мигове и Кир преглътна при мисълта, че може да се изправи срещу такива мъже на бойното поле. Всички други части бяха спрели, за да наблюдават представлението. Дори птиците и зрителите замлъкнаха.
Кир се замоли наум персийският полк да не побегне. Беше добавил към него осемстотин стрелци, които носеха стрели без върхове. Не можеше да направи същото със спартанските копия, без те да станат безполезни. Клеарх беше отказал да унищожи оръжията на бащите им заради някаква си демонстрация. Спартанците щяха да изтърпят дъжда от стрели и да внимават в отговор да не разкъсат персите.
Двете войски заподтичваха една към друга. Кир откри, че е стиснал юмрук, когато персийските редици спряха на двеста крачки от противника. Стрелците опънаха лъкове и пуснаха стрелите. Първо се чу бръмченето на тетиви и виковете на стрелците, последвани от ревове от спартанската страна. Щитове се вдигнаха и се припокриха, създавайки огромна костенурка от блестящ бронз, дърво и кожа, върху които се изсипа същински порой от стрели. Всеки от осемстотинте стрелци носеше колчан с дванайсет стрели — почти десет хиляди, които се посипаха върху щитовете. От това разстояние представлението беше чудесно след дългите часове тренировки в точна стрелба на групи. Само отделни стрели не намериха целта си и Кир забеляза, че Тисаферн гледа с интерес. Старецът плесна гладката кожа на седлото си, аплодирайки атаката.
Спартанците на полето бавно се изправиха. Тълпата, която досега се смееше и коментираше доволно, отново се смълча. Зрителите усетиха убийствения поглед, който отправиха спартанците към персийския полк. Бронзовите шлемове се завъртяха бавно към смеещите се персийски стрелци. Кир видя, че спартанците се пресягат да отчупят стрелите от щитовете си, и преглътна, когато осъзна, че някои от тях не са били обезопасени. Не знаеше дали става въпрос за обикновена грешка, или това е резултат от яда на персийските офицери, надяващи се може би да оставят неколцина мъртви гърци на полето за тренировки. Видя, че спартанците обсъждат как да атакуват. Можеше само да гледа и да се надява, че не обмислят възмездие. Мъжете с червени наметала стояха в предизвикателни пози, крещяха оскърбления към противника си, навеждаха се напред като вързани кучета. Като че ли нямаше ранени. Мрачните им погледи обаче не се откъсваха от стрелците. Кир си спомни думите, които казал цар Леонид на Термопилите. Когато персите му казали, че ако не се предаде, ще затъмнят небето със стрелите си, той свил рамене и отговорил, че ще се бият на сянка.
Тисаферн се смееше на онова, което си мислеше, че вижда, когато спартанските офицери наредиха на навъсените си хора да застанат мирно. Дългите копия се вдигнаха и щитовете бяха метнати отново на гръб като за марш. Изправени срещу тях на полето, персийските стрелци още се тупаха един друг по гърбовете и стояха в разкъсан строй, сякаш бяха на сватба или някакъв друг празник. Кир ги гледаше и вътрешно кипеше. Щеше да се посрами пред Тисаферн, но много му се искаше да види как спартанците нападат, за да дадат урок на хората му никога да не свалят гарда си. Щяха да са като лисици, пуснати сред пилета. Дори като урок щеше да се лее кръв.
Тисаферн като че ли не забелязваше глупостта на персийските стрелци. Представлението беше свършило и двамата с Кир слязоха от конете и ги оставиха на грижите на слугите. Тисаферн се протегна и се прозя, като се усмихваше лукаво, и даде знак да му донесат още една ледена напитка — четвъртата му, макар че всяка струваше цял златен дарик, колкото месечна заплата. Ледът се доставяше на огромни блокове от планински езера и се съхраняваше дълбоко под земята за летните месеци. В чашата от синьо стъкло се събираше самата същност на богатството и цивилизацията. Тисаферн беше пристрастен към сладките сокове с фини ледени кубчета. Още повече беше пристрастен към богатството и властта, която му носеше то.
— Великолепно представление — каза той, отпи и въздъхна с наслада. — Хубаво е тези чужденци да познаят поражението, особено от персийски войници. Не бих искал да докладвам на брат ти, че гърците си въобразяват, че са нещо повече. — Погледна към стоящите редици и се намръщи. — Не виждам белези от бичове по гърбовете на спартанците. Питам се дали си достатъчно строг с тях.