Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
на хората… Подир игрите
Артур вечеря и решава
да иде да се съвещава [4096]
със Марк… (На мен на този свят
по-пищен двор не е познат.
Тук следва кратко описание
на бляскавото одеяние: [4100]
то е предимно от коприна,
а вълненото у мнозина
е боядисано в червено
и е богато украсено). [4104]
Но ако всички са засмени,
кралете са съвсем вглъбени
и чудят се какво да сторят,
та пред събралите се хора [4108]
Изолда да се оправдае,
лъжците да опровергае
и да си защити честта.
До твърде късно през нощта [4112]
от веселби ехти лесът…
Кралете лягат си да спят…
Преди да зазори зората,
гърмеж отеква в небесата: [4116]
сигнал, че хубав ден настава;
тръбачи вече известяват
часа за ставане от сън.
Мъглата вдига се навън, [4120]
сланата бързо се стопява
и топло слънце засиява.
И ето, че кралете виждат
пред шатрите им как прииждат [4124]
тълпи — там рицарите смели
са и жените си довели.
Върху тревата е постлан
килим от сив брокат, тъкан [4128]
в Никея и чак тук донесен.
Незнайният творец чудесен
мотив с животни е бродирал.
Върху килима се намират [4132]
кивоти, скъпи амулети,
от злато кръстове излети,
реликви стари, много ценни,
със верен усет подредени. [4236]
Кралете се събират пак,
за да обсъдят точно как
дебатите да проведат,
та справедлив да е съдът. [4140]
Артур започва пръв, по навик:
— Кралю, тоз, който те застави
да свикаш туй стълпотворение,
в мен предизвиква изумление [4144]
и преминава всяка мяра.
Ти много лесно хващаш вяра
на всяка клюка и лъжа.
Затуй злосторникът можа [4148]
тъй лесно да те подведе
и як бой трябва да яде
заради подлата измама.
Изолда, тази честна дама, [4152]
не ще съдът да се отлага.
Онези, дето й налагат
това жестоко изпитание,
ги чака тежко наказание: [4156]
те на въжето ще висят,
ако на своето държат
и я упрекнат във поквара.
С това те смърт ще си докарат. [4160]
Изолда права ще застане
пред всички хора, тук събрани,
и над реликвите свещени
десницата си ще протегне, [4164]
за да положи клетва свята
пред Бога, че до тази дата
с Тристан не ти е изменила,
че тя не ти е опетнила [4168]
достойнството, кралю, до днес
и че държи на свойта чест.
А на бароните кажи
да спрат със своите лъжи! [4172]
— Сир, твоят упрек заслужавам.
Глупакът само се поддава
на клопките на завистта.
Щом тя си защити честта, [4176]
с клеветниците й тогаз
ще се разправя лично аз.
Ще си призная най-подир,
че мимо волята ми, сир, [4180]
така се стекоха нещата.
Мерзавците след тази дата
ще трябва много да внимават.
В туй време хората застават [4184]
най-чинно в няколко редици.
Многострадалната кралица
между кралете е все още.
Глава привел над свети мощи, [4188]
стои Говен. Артур насочва
взор към Изолда и започва:
— Кралице, чакаме от вас
да потвърдите тук пред нас, [4192]
че вие със Тристан до днес
сте спазвали морал и чест,
че ви не тегли страст любовна,
че храни той любов синовна [4196]
към вуйчо си от дълги дни
и затова и вас цени.
Тя казва: — Бог ми е свидетел,
сеньори. В тези мощи свети [4200]
кълна се… и в онез, които
до днешен ден все още скрити
стоят в ковчежетата стари,
кълна се и в свети Хиларий92, [4204]
че никога до днешна дата
не ми е бил между бедрата,
повярвайте ми, никой друг
освен любимия съпруг [4208]
вернуться
92
Ст. 4204: Свети Хиларий убедил дъщеря си да остане девствена и след брака. Така станал покровител на целомъдрието. В собственото му име (Хиларий — смешен) обаче се долавя иронично намигане на крайния му аскетизъм.
Перейти на страницу: