Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

на хората… Подир игрите Артур вечеря и решава да иде да се съвещава [4096] със Марк… (На мен на този свят по-пищен двор не е познат. Тук следва кратко описание на бляскавото одеяние: [4100] то е предимно от коприна, а вълненото у мнозина е боядисано в червено и е богато украсено). [4104] Но ако всички са засмени, кралете са съвсем вглъбени и чудят се какво да сторят, та пред събралите се хора [4108] Изолда да се оправдае, лъжците да опровергае и да си защити честта.         До твърде късно през нощта [4112] от веселби ехти лесът… Кралете лягат си да спят… Преди да зазори зората, гърмеж отеква в небесата: [4116] сигнал, че хубав ден настава; тръбачи вече известяват часа за ставане от сън. Мъглата вдига се навън, [4120] сланата бързо се стопява и топло слънце засиява. И ето, че кралете виждат пред шатрите им как прииждат [4124] тълпи — там рицарите смели са и жените си довели. Върху тревата е постлан килим от сив брокат, тъкан [4128] в Никея и чак тук донесен. Незнайният творец чудесен мотив с животни е бродирал. Върху килима се намират [4132] кивоти, скъпи амулети, от злато кръстове излети, реликви стари, много ценни, със верен усет подредени. [4236] Кралете се събират пак, за да обсъдят точно как дебатите да проведат, та справедлив да е съдът. [4140] Артур започва пръв, по навик: — Кралю, тоз, който те застави да свикаш туй стълпотворение, в мен предизвиква изумление [4144] и преминава всяка мяра. Ти много лесно хващаш вяра на всяка клюка и лъжа. Затуй злосторникът можа [4148] тъй лесно да те подведе и як бой трябва да яде заради подлата измама. Изолда, тази честна дама, [4152] не ще съдът да се отлага. Онези, дето й налагат това жестоко изпитание, ги чака тежко наказание: [4156] те на въжето ще висят, ако на своето държат и я упрекнат във поквара. С това те смърт ще си докарат. [4160] Изолда права ще застане пред всички хора, тук събрани, и над реликвите свещени десницата си ще протегне, [4164] за да положи клетва свята пред Бога, че до тази дата с Тристан не ти е изменила, че тя не ти е опетнила [4168] достойнството, кралю, до днес и че държи на свойта чест. А на бароните кажи да спрат със своите лъжи! [4172] — Сир, твоят упрек заслужавам. Глупакът само се поддава на клопките на завистта. Щом тя си защити честта, [4176] с клеветниците й тогаз ще се разправя лично аз. Ще си призная най-подир, че мимо волята ми, сир, [4180] така се стекоха нещата. Мерзавците след тази дата ще трябва много да внимават.         В туй време хората застават [4184] най-чинно в няколко редици. Многострадалната кралица между кралете е все още. Глава привел над свети мощи, [4188] стои Говен. Артур насочва взор към Изолда и започва: — Кралице, чакаме от вас да потвърдите тук пред нас, [4192] че вие със Тристан до днес сте спазвали морал и чест, че ви не тегли страст любовна, че храни той любов синовна [4196] към вуйчо си от дълги дни и затова и вас цени.         Тя казва: — Бог ми е свидетел, сеньори. В тези мощи свети [4200] кълна се… и в онез, които до днешен ден все още скрити стоят в ковчежетата стари, кълна се и в свети Хиларий92, [4204] че никога до днешна дата не ми е бил между бедрата, повярвайте ми, никой друг освен любимия съпруг [4208]