Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
и скитника, когото аз
пред краля и пред всички вас
възседнах, и така преминах,
без да затъна в тази тиня. [4212]
Това е моето признание…
……………………………
Държите ли да отговоря
и на въпроси, ще го сторя. [4216]
Мнозина, вече убедени
от тези думи откровени,
споделят помежду си: „Боже,
кой друг с такава гордост може [4220]
подобна клетва да направи!
Тя толкова добре се справи!
Какво по-ясно оправдание
след туй най-искрено признание. [4224]
Току-що всеки тук разбра,
че между нейните бедра
били са оня клетник беден,
когото вчера тя възседна, [4228]
за да премине през калта
(то бе към девет сутринта),
и крал Марк, нейният съпруг:
те двамата и никой друг“. [4232]
След чутото Артур застава
пред Марк и твърдо заявява,
тъй че да чуят всички там:
„Пределно ясно стана нам,93 [4236]
кралю Марк, как стоят нещата.
И нека вече спрат с лъжата
клеветниците до един:
и Ганелон, и Годоин, [4240]
а и Деноалан злодея,
че щом дочуя зов от нея
на помощ да се притека,
тогава моята ръка [4244]
пред нищо няма да се спре,
за да докажа най-добре
кой има право…
Най-подир
Изолда промълвява: — Сир, [4248]
благодаря ви.
Тя разбира,
че в двора на Артур презират
онези трима подлеци.
Артур обръща пак гледци [4252]
към златокосата кралица:
— Мадам, със своята десница
ви гарантирам, че дордето
все още ми тупти сърцето, [4256]
не ще се вече осмелят
лъжците да ви клеветят.
Аз моля Марк като приятел
от днес на никой подстрекател [4260]
внимание да не обръща.
— Така ще е от днес… — отвръща
крал Марк… И всеки се отправя
към кралството си: Марк остава [4264]
във Корнуел, Артур в Дюрхам
се връща, а Тристан, пак сам,
но с облекчение в душата,
отново скрива се в гората. [4268]
Крал Марк на всички страх внушава,
в мир кралството си управлява
и вече, гдето и да ходи,
навсякъде Изолда води. [4272]
Ала пред нищо не ще спрат
мерзавците за кой ли път:
при тях пристига друг издайник
и казва: — Имам важни тайни, [4276]
сеньори, да ви поверя.
Ако ви лъжа, да умра!
Марк срещу вас бе разгневен
зарад Изолда. Нека мен [4280]
да ме обесят на въжето,
не ви ли отведа там, гдето
Тристан спотайва се, готов
(когато кралят е на лов) [4284]
във спалнята му да отиде
любовницата си да види.
Като лисица обигран
е прелъстителят Тристан. [4288]
Сеньори, тази нощ идете
зад къщата и погледнете,
преди да зазори зората,
и ще го видите (в ръката [4292]
с лък и стрели и с меч на кръста),
че крачи в тъмното чевръсто,
за да се срещне тайно с нея.
Във огън нека да изтлея, [4296]
щом не изляза прав, сеньори.
— Как тъй уверено говориш?
— С очите си го аз видях.
— Тристан ли? — Да. И го познах. [4300]
— Кога? — Таз сутрин. — Сам ли беше?
— Не. Редом с Говернал вървеше.
Сега се нейде забавляват.
— Дали Динас ги приютява? [4304]
— Признавам, че съм в неведение.
— Динас е сигурно в течение.
А ще ги видим ли все пак?
— О, да. Аз знам къде и как: [4308]
откъм прозореца… Но аз
днес ще получа ли от вас
във дар една пара̀ поне?
— О, да! Разбира се, как не! [4312]
В светата Църква се кълнем,
че щедър дар ще ти дадем.
— Тогава чуйте ме къде
да идете: едно перде [4316]
в Изолдината спалня има.
Преграда лесно отстранима
затваря малката градина.
вернуться
93
Според Даниел Поарион, издател и коментатор на текста на Берул, тези думи са казани от Говен — племенника на крал Артур, докато други коментатори (Ернест Мюре, Филип Валтер) ги приписват на крал Артур. В превода възприемаме второто виждане, тъй като в стих 4248 и следващите Изолда благодари на Артур и се обръща към него със «Сир», а не с «Монсеньор», както би се обърнала към Говен. Б.пр.
Перейти на страницу: