Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

и скитника, когото аз пред краля и пред всички вас възседнах, и така преминах, без да затъна в тази тиня. [4212] Това е моето признание… …………………………… Държите ли да отговоря и на въпроси, ще го сторя. [4216]         Мнозина, вече убедени от тези думи откровени, споделят помежду си: „Боже, кой друг с такава гордост може [4220] подобна клетва да направи! Тя толкова добре се справи! Какво по-ясно оправдание след туй най-искрено признание. [4224] Току-що всеки тук разбра, че между нейните бедра били са оня клетник беден, когото вчера тя възседна, [4228] за да премине през калта (то бе към девет сутринта), и крал Марк, нейният съпруг: те двамата и никой друг“. [4232]         След чутото Артур застава пред Марк и твърдо заявява, тъй че да чуят всички там: „Пределно ясно стана нам,93 [4236] кралю Марк, как стоят нещата. И нека вече спрат с лъжата клеветниците до един: и Ганелон, и Годоин, [4240] а и Деноалан злодея, че щом дочуя зов от нея на помощ да се притека, тогава моята ръка [4244] пред нищо няма да се спре, за да докажа най-добре кой има право… Най-подир Изолда промълвява: — Сир, [4248] благодаря ви.         Тя разбира, че в двора на Артур презират онези трима подлеци. Артур обръща пак гледци [4252] към златокосата кралица: — Мадам, със своята десница ви гарантирам, че дордето все още ми тупти сърцето, [4256] не ще се вече осмелят лъжците да ви клеветят. Аз моля Марк като приятел от днес на никой подстрекател [4260] внимание да не обръща. — Така ще е от днес… — отвръща крал Марк… И всеки се отправя към кралството си: Марк остава [4264] във Корнуел, Артур в Дюрхам се връща, а Тристан, пак сам, но с облекчение в душата, отново скрива се в гората. [4268]         Крал Марк на всички страх внушава, в мир кралството си управлява и вече, гдето и да ходи, навсякъде Изолда води. [4272] Ала пред нищо не ще спрат мерзавците за кой ли път: при тях пристига друг издайник и казва: — Имам важни тайни, [4276] сеньори, да ви поверя. Ако ви лъжа, да умра! Марк срещу вас бе разгневен зарад Изолда. Нека мен [4280] да ме обесят на въжето, не ви ли отведа там, гдето Тристан спотайва се, готов (когато кралят е на лов) [4284] във спалнята му да отиде любовницата си да види. Като лисица обигран е прелъстителят Тристан. [4288] Сеньори, тази нощ идете зад къщата и погледнете, преди да зазори зората, и ще го видите (в ръката [4292] с лък и стрели и с меч на кръста), че крачи в тъмното чевръсто, за да се срещне тайно с нея. Във огън нека да изтлея, [4296] щом не изляза прав, сеньори. — Как тъй уверено говориш? — С очите си го аз видях. — Тристан ли? — Да. И го познах. [4300] — Кога? — Таз сутрин. — Сам ли беше? — Не. Редом с Говернал вървеше. Сега се нейде забавляват. — Дали Динас ги приютява? [4304] — Признавам, че съм в неведение. — Динас е сигурно в течение. А ще ги видим ли все пак? — О, да. Аз знам къде и как: [4308] откъм прозореца… Но аз днес ще получа ли от вас във дар една пара̀ поне? — О, да! Разбира се, как не! [4312] В светата Църква се кълнем, че щедър дар ще ти дадем. — Тогава чуйте ме къде да идете: едно перде [4316] в Изолдината спалня има. Преграда лесно отстранима затваря малката градина.