Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

под напъна на младостта, [3760] по хубавица се увлякох и куп несгоди си навлякох. И ден, и нощ аз оттогава с туй кречетало проглушавам [3764] народа: милостиня прося. — А тези пъпки от какво са? Бих искал всичко да ми кажеш. — Кралю, мъжът й бе прокажен, [3768] от него ми дойде туй зло, защото същото легло деляхме… Ала тя за мен е най-красивата, освен [3772] една… — Кажи коя е тя! — Изолда. Тя по красота я бие… Двете си приличат и по това, че се обличат [3776] с еднакви дрехи87.         Марк тогава усмихва се и отминава. Изтеглил меча, вдигнал щита, Артур го среща и го пита [3780] как е Изолда. Марк отвръща: — След малко тя ще дойде също, кралю. Андре я придружава.         И двамата крале застават [3784] зарадвани на този бряг в очакване да видят как през Кални брод ще мине тя и ще се добере до тях. [3788] И подлеците нам познати (дано ги Господ в ада прати!) при просяка ще се поспрат, но само за да разберат [3792] къде по-точно да прегазят, та от калта да се предпазят. Тристан с тояжката тогаз им сочи торфения пласт [3796] и казва: — Ето там минете! Мнозина рицари с конете там минаха.         И те тогава нататък бързо се отправят, [3800] но в тиня невъобразима след миг затъват тези трима барони подли. — Пришпорете конете си и се сетете [3804] за мене — вика им Тристан. — От Бог е всеки призован по нещичко да ми даде.         Но те не виждат накъде [3808] да продължат… Кога все пак ще стъпят на устойчив бряг? Те с виковете си събират участниците във турнира [3812] край просяка, а той не секва изменниците да упреква: — Защо не ползвате, сеньори, тъй както трябва ваште шпори? [3816] Я дрехите си ми хвърлете и си помагайте с ръцете, за да преминете туй блато! Самият аз видях когато [3820] мнозина минаха от тука.         И продължава той да чука, на подбив, с тънката тояжка по вече пълната си чашка [3824] и безподобен шум да вдига. Но тъкмо в този миг пристига кралицата. Тя засиява, от радост, щом Тристан познава [3828] и щом съглежда подлеците в кал, стигаща им до гърдите.         Оттатък блатото стоят крале, барони; те следят [3832] как другите в калта се валят, как просякът, без взор да сваля, подтиква ги: — Дойде, сеньори, кралицата, за да говори [3836] пред вас за свое оправдание. На който липсва му желание да я изслуша, той остава в калта. [3840] Това развеселява присъстващите, а Тристан обръща се към Деноалан: — Сеньор, за моята тояга хвани се, мишците напрягай [3844] и ще излезеш.         Оня хваща, Тристан я пуска и го праща в калта и само мръсен кичур коса над тинята наднича. [3848] Изваждат го и чак тогава прокаженият заявява: — Сеньор, не е вината в мен. Та виж, че аз съм вкочанен, [3852] парализиран съм в ръцете, подагра имам на нозете, а мускулите ми са сухи като кора на стволи кухи. [3856]         Изолда до Динас застава; той, виждайки какво там става, намигва й: навярно знае кой с подлеците си играе, [3860] и силна радост го обзима, когато гледа тези трима изменници в калта как газят, как мъчат се, за да излязат, [3864] как преобличат се пред взора на насъбралите се хора… Та как от тази мръсотия ще могат те да се измият? [3868] Динас й казва с глас тревожен: — Кралице, тази тиня може