Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

защото в Бога има вяра. Те с нечовешка злост го карат да страда; с думи непристойни наричат го крадец, разбойник. [3652] С тояга той ги отстранява, петнайсетина наранява тъй, че потича кръв дори. Щом дръннат в чашката пари [3656] от младите аристократи, той ги възславя многократно и казва, че за тяхно здраве ще пие — адската жарава [3660] в гърдите си да изгаси. Словата му дори сълзи извикват… Никой се не сеща, че има здрав човек насреща, [3664] а не недъгав и прокажен. В туй време купища багажи прислугата ще разтовари: за знатните си господари [3668] ще вдигне шатри многоцветни. Прииждат рицари безчетни отвсякъде… А Кални брод привлича толкова народ, [3672] че мочурливият бряг цял превръща се във мека кал, в която множество коне затъват чак до колене. [3676] Тристан от радост е обзет и вика: — Карайте напред! Юздите дръжте! Пришпорете по-настоятелно конете! [3680] Нататък вече няма тиня.         Опитват те, ала мнозина затъват… Щом ботуши няма, човек от тази кал голяма [3684] не би могъл да се избави. А пък Тристан шега си прави и на затъващите вика: — Мен съжалете! Бог велик е, [3688] ще ви спаси, ако от вас получа свойта лепта аз, че нови дрехи бих желал.         Нарочно сякаш бе избрал [3692] Тристан туй място за просия. С лудешката си занесия той с другите шега си прави и радост иска да достави [3696] на златокосата любима. Сред глъчка невъобразима ехтят безспирно вопли жални на хора със одежди кални. [3700] А ето, че се появява и крал Артур. И той застава със свойте рицари от класа на славната си Кръгла маса [3704] във близост до самия брод, пред струпалия се народ, стъписан пред опасността да хлътнат всички във калта. [3708] Проблясват щитовете нови, конете вече са готови, на челото с герб хералдичен, да се представят в бой епичен. [3712] Турнирите започват вече… Щом разпознава отдалече Артур, Тристан му прави знак: — Кралю, виж куция ми крак, [3716] пъпчивия ми болен вид… Сир, аз съм беден инвалид. Баща ми педя ниви няма, мизерията ни голяма [3720] доведе ме до този хал. Говорят, че си щедър крал, и в теб е моята надежда. Сега аз виждам те в одежди [3724] от регенсбургска тъкан сива; чудесен реймски плат покрива прекрасната ти бяла кожа, а на краката си пък сложил [3728] красиви гетри от коприна. Аз в мойте дрипи ще простина, а ти от студ не се боиш. Кралю, нали ще ми дариш [3732] тез гетри?         Кралят се смилява и с благородство му ги дава. Голтакът взема ги и пак присяда на самия бряг [3736] и се стреми при всеки случай от идващите да получи пари или пък дрехи в дар. В тоз миг на кон пристига Марк, [3740] внушителен, ала навъсен, и вижда този просяк мръсен как с кречеталото си трака, как гъгнейки и с глас прегракнал [3744] говори и ръка протяга: — Кралю, дано ти Бог помага! Дай нещичко! Тогава кралят качулката си бързо сваля [3748] и казва: — На ти, братко, тази качулка моя да те пази от студове при лоша зима.         С признателност Тристан я взима [3752] и под наметката я пъхва. Крал Марк го гледа и въздъхва: — Ти откъде дойде при нас? — Кралю, от Карлион съм аз, [3756] а пък баща ми от — Уелс… — В какви конци си се оплел? — Преди около три лета86,