Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

да ви изцапа облеклото.         А тя усмихва се, защото [3872] от нищо вече няма страх. Динас съглежда, че край тях стои Андре, и той оставя кралицата и преминава [3876] с Андре по безопасен брод при струпалия се народ, където в свойто обкръжение кралете чакат с нетърпение. [3880] А пък кралицата, самичка, под втренчения взор на всички до своя кон се приближава и си седлото нагласява [3884] (ни щитоносец, ни слуга не би го нагласил така, че никак да не се изкаля): нагръдника и чула сваля, [3888] юздата под седлото тика, с една ръка държи камшика, а с другата полата вдига. Така до Страшни брод тя стига, [3892] с камшик замахва и успява да мине блатото. Тогава кралете с цялата си свита я гледат с истинска възхита [3896] а струпалите се с внимание следят със колко прилежание тя всеки жест и стъпка прави. У нея всичко им се нрави: [3900] чудесното палто, което от чутния Багдад е взето, полата, туниката фина от хермелин и от коприна, [3904] короната върху главата, лицето румено, косата която до гърба й стига. Изолда гордо поглед вдига [3908] и към голтака се обръща: — Ще ми потрябваш88!         Той отвръща: — Кралице благородна, аз на всичко съм готов за вас. [3912] С какво ли мога да съм нужен на ваша милост? — Ще ми служиш като магаре89: ще премина калта на твоята гърбина. [3916] — Но как така? Аз съм сакат, пъпчив, прокажен, слабоват. — Я заеми удобна поза! Проказата не е угроза [3920] за мене. Искам да те яхна!         Тристан не може да не ахне: — Ах, боже мой, кажи ми как ще свърши всичко туй? Все пак [3924] приятно ми е да я слушам.         Сакатият се нагърбушва, подпрян на своята тояга. — По-бързо! Застани веднага [3928] така, прокаженико недни, че по-добре да те възседна!         С усмивка той се покорява, с гръб към кралицата застава [3932] и тя го тутакси възсяда като жребец, за изненада на насъбралите се тука. Той почва бавно да куцука, [3936] залита — ще се строполи, преструва се, че го боли, и продължава да си влачи краката. Много минувачи [3940] мълвят: — Прокаженика вижте …………………………… Кралицата се е качила на него като на кобила, [3944] за да я пренесе отсреща.         В туй време някой се досеща: — И ние, стига да речем, ще можем да се притечем [3948] на помощ… И натам се втурват. …………………………… Артур и други, на свой ред, се приближават по-напред [3952] по твърдата напречна дига. Щом просякът до нея стига, тя бърза на брега да скочи, а той, преди да се насочи [3956] обратно, дръзва да попита дали ще може да разчита парче хляб тя да му даде, че иска нещо да яде. [3960] — Кралице, този просяк днес заслужи дажбата си с чест — намесва се Артур. А тя отвръща: — Тача щедростта, [3964] кралю, но този просяк гаден съвсем не ми изглежда гладен. За два дни би ли той изял това, което е събрал? [3968] Нали усетих аз самата как пълна му стои торбата, пък и прилични дрехи носи. От вас той гетри си изпроси, [3972] качулка Марк му подари — те струват толкова пари, че цяло стадо би си взел или едно магаре с цел [3976] тор във лозята си да кара. Безспорно тоз неблагодарник не заслужава и петак… Нали и сам видяхте как [3980] той милостиня получава90.         Кралете се развеселяват,