Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
да ви изцапа облеклото.
А тя усмихва се, защото [3872]
от нищо вече няма страх.
Динас съглежда, че край тях
стои Андре, и той оставя
кралицата и преминава [3876]
с Андре по безопасен брод
при струпалия се народ,
където в свойто обкръжение
кралете чакат с нетърпение. [3880]
А пък кралицата, самичка,
под втренчения взор на всички
до своя кон се приближава
и си седлото нагласява [3884]
(ни щитоносец, ни слуга
не би го нагласил така,
че никак да не се изкаля):
нагръдника и чула сваля, [3888]
юздата под седлото тика,
с една ръка държи камшика,
а с другата полата вдига.
Така до Страшни брод тя стига, [3892]
с камшик замахва и успява
да мине блатото. Тогава
кралете с цялата си свита
я гледат с истинска възхита [3896]
а струпалите се с внимание
следят със колко прилежание
тя всеки жест и стъпка прави.
У нея всичко им се нрави: [3900]
чудесното палто, което
от чутния Багдад е взето,
полата, туниката фина
от хермелин и от коприна, [3904]
короната върху главата,
лицето румено, косата
която до гърба й стига.
Изолда гордо поглед вдига [3908]
и към голтака се обръща:
— Ще ми потрябваш88!
Той отвръща:
— Кралице благородна, аз
на всичко съм готов за вас. [3912]
С какво ли мога да съм нужен
на ваша милост? — Ще ми служиш
като магаре89: ще премина
калта на твоята гърбина. [3916]
— Но как така? Аз съм сакат,
пъпчив, прокажен, слабоват.
— Я заеми удобна поза!
Проказата не е угроза [3920]
за мене. Искам да те яхна!
Тристан не може да не ахне:
— Ах, боже мой, кажи ми как
ще свърши всичко туй? Все пак [3924]
приятно ми е да я слушам.
Сакатият се нагърбушва,
подпрян на своята тояга.
— По-бързо! Застани веднага [3928]
така, прокаженико недни,
че по-добре да те възседна!
С усмивка той се покорява,
с гръб към кралицата застава [3932]
и тя го тутакси възсяда
като жребец, за изненада
на насъбралите се тука.
Той почва бавно да куцука, [3936]
залита — ще се строполи,
преструва се, че го боли,
и продължава да си влачи
краката. Много минувачи [3940]
мълвят: — Прокаженика вижте
……………………………
Кралицата се е качила
на него като на кобила, [3944]
за да я пренесе отсреща.
В туй време някой се досеща:
— И ние, стига да речем,
ще можем да се притечем [3948]
на помощ…
И натам се втурват.
……………………………
Артур и други, на свой ред,
се приближават по-напред [3952]
по твърдата напречна дига.
Щом просякът до нея стига,
тя бърза на брега да скочи,
а той, преди да се насочи [3956]
обратно, дръзва да попита
дали ще може да разчита
парче хляб тя да му даде,
че иска нещо да яде. [3960]
— Кралице, този просяк днес
заслужи дажбата си с чест —
намесва се Артур. А тя
отвръща: — Тача щедростта, [3964]
кралю, но този просяк гаден
съвсем не ми изглежда гладен.
За два дни би ли той изял
това, което е събрал? [3968]
Нали усетих аз самата
как пълна му стои торбата,
пък и прилични дрехи носи.
От вас той гетри си изпроси, [3972]
качулка Марк му подари —
те струват толкова пари,
че цяло стадо би си взел
или едно магаре с цел [3976]
тор във лозята си да кара.
Безспорно тоз неблагодарник
не заслужава и петак…
Нали и сам видяхте как [3980]
той милостиня получава90.
Кралете се развеселяват,
вернуться
88
Ст. 3910: В оригинала изразът има и еротична конотация. От този момент нататък думите на Изолда стават двусмислени.
вернуться
89
Ст. 3915: Сред множеството символични значения на магарето в словесната традиция в тази сцена на преден план излизат сексуалното и еротичното. Сексуалната линия води началото си от Златното магаре на Апулей (ІІ в. н.е.). В Любовен бестиарий (средата на ХІІІ век) от Ришар дьо Фурнивал магарешкият рев се явява метафора на песента на влюбения поет.
вернуться
90
Ст. 3981: И тук, подобно на срещата под бора (ст. 220–222), комедията, разигравана от влюбените, афишира вкуса към материалните блага: мъжът иска, кралицата отказва.
Перейти на страницу: