Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
слуга жребеца й довежда,
а рицарите се подреждат, [3984]
за да си продължат турнира.
След всичко туй Тристан намира
наставника си Говернал,
а той е вече оседлал [3988]
два хубави кастилски коня,
с привързани меч, щит и броня,
със подходящо покривало
лицето си е скрил изцяло, [3992]
тъй че единствено очите
да бъдат мъничко открити,
и на жребеца си в раван
поема редом до Тристан. [3996]
А той е яхнал кон чевръст
(най-бързия околовръст)
и е притулил с чер сатен
лика си, меча си кален, [4000]
жребеца и лъка си ловен,
А пък със герба родословен,
дар от Изолда, толкоз мил,
и скъп, Тристан е украсил [4004]
върха на копието остро.
Тъй двамата пътуват доста
и стигат Бялата поляна,
а там е разположен станът [4008]
на славния Артур. Говен
отправя взор озадачен
накъм Жирфле: — Държа да знам
кои задават се оттам. [4012]
Кажи, ти имаш усет верен.
— Човекът — черен, конят — черен…
Като че ли се сещам кой е:
от Рицарите черни той е. [4016]
А онзи с пъстрите одежди
на иностранец ми изглежда…
Май в тях витае дух нечист.
А двамата, с ход поривист, [4020]
със шлем стоманен на главата,
с меч, щит и копие в ръката,
вървят напред, въоръжени,
като че ли са тъй родени. [4024]
Артур и Марк за тях разпитват,
забравили ли за свойте свити,
които се на групи стичат
и любопитните привличат. [4028]
Тристан и Говернал откриват
Изолда: тя е досетлива
и тутакси ги разпознава,
ала с Бранжиен встрани остава. [4032]
С меч, шлем и щит въоръжен,
Андре пристига в тоз момент
и влиза със Тристан в двубой,
без да се сеща кой е той… [4036]
Ала Тристан го разпознава,
на ударите устоява,
с меч удря го между ребрата
и го поваля на земята [4040]
по гръб, със счупена десница
пред спрялата при тях кралица.
А Говернал пък забелязва
при шатрите да се показва [4044]
един от горските пазачи,
тоз, който щеше на палачи
Тристан да прати. Говернал,
за мъст отдавна зажаднял, [4048]
го мушва право във сърцето
на копието с острието91
пред взора на Жирфле, Ивен,
Синглор, Тола, Корис, Говен. [4052]
И толкоз бързо всичко става,
че сбралите се не успяват
на помощ да се притекат.
Кралицата и този път, [4056]
прикривайки се със воал,
усмихва се без капка жал.
Говен възкликва с думи ядни:
— Какво ще правим с тези гадни [4060]
злосторници, сеньори? Ето,
пазачът с копие в сърцето
лежи безжизнен на земята.
Те за страхливци ли ни смятат? [4064]
А крал Марк бърза да добави,
че този, който с тях се справи,
ще бъде щедро награден.
Но Говернал във тоз момент [4068]
с Тристан през брода преминава
и никой се не осмелява
да ги подгони: всички считат,
че туй са призраци, изпитват [4072]
небивал страх и се прибират,
преди да прекрати турнирът.
Артур и Марк едва тогава
с Изолда се отдалечават. [4076]
……………………………
и пътят кратък им изглежда.
Щом стигат шатрите, кралете
веднага слизат от конете… [4080]
А колко шатри в тази млака
и колко скъпо струва всяка!
По тях мнозина са заболи
не блатна тръст, а гладиоли. [4084]
Поляната от свят гъмжи,
защото всеки мъж държи
да е със своята любима,
а който пък възможност има, [4088]
подаръци разменя с друг.
Ловци на групи идват тук
кой със кошута, кой с елен.
Кралете искат този ден [4092]
да чуят до една молбите
вернуться
91
Ст. 4050: По-рано (ст. 2761–2764) авторският анонс бе предсказал, че горският пазач ще бъде убит с тояга от Перинис.
Перейти на страницу: