Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

слуга жребеца й довежда, а рицарите се подреждат, [3984] за да си продължат турнира.         След всичко туй Тристан намира наставника си Говернал, а той е вече оседлал [3988] два хубави кастилски коня, с привързани меч, щит и броня, със подходящо покривало лицето си е скрил изцяло, [3992] тъй че единствено очите да бъдат мъничко открити, и на жребеца си в раван поема редом до Тристан. [3996] А той е яхнал кон чевръст (най-бързия околовръст) и е притулил с чер сатен лика си, меча си кален, [4000] жребеца и лъка си ловен, А пък със герба родословен, дар от Изолда, толкоз мил, и скъп, Тристан е украсил [4004] върха на копието остро. Тъй двамата пътуват доста и стигат Бялата поляна, а там е разположен станът [4008] на славния Артур. Говен отправя взор озадачен накъм Жирфле: — Държа да знам кои задават се оттам. [4012] Кажи, ти имаш усет верен. — Човекът — черен, конят — черен… Като че ли се сещам кой е: от Рицарите черни той е. [4016] А онзи с пъстрите одежди на иностранец ми изглежда… Май в тях витае дух нечист.         А двамата, с ход поривист, [4020] със шлем стоманен на главата, с меч, щит и копие в ръката, вървят напред, въоръжени, като че ли са тъй родени. [4024] Артур и Марк за тях разпитват, забравили ли за свойте свити, които се на групи стичат и любопитните привличат. [4028] Тристан и Говернал откриват Изолда: тя е досетлива и тутакси ги разпознава, ала с Бранжиен встрани остава. [4032] С меч, шлем и щит въоръжен, Андре пристига в тоз момент и влиза със Тристан в двубой, без да се сеща кой е той… [4036] Ала Тристан го разпознава, на ударите устоява, с меч удря го между ребрата и го поваля на земята [4040] по гръб, със счупена десница пред спрялата при тях кралица. А Говернал пък забелязва при шатрите да се показва [4044] един от горските пазачи, тоз, който щеше на палачи Тристан да прати. Говернал, за мъст отдавна зажаднял, [4048] го мушва право във сърцето на копието с острието91 пред взора на Жирфле, Ивен, Синглор, Тола, Корис, Говен. [4052] И толкоз бързо всичко става, че сбралите се не успяват на помощ да се притекат. Кралицата и този път, [4056] прикривайки се със воал, усмихва се без капка жал. Говен възкликва с думи ядни: — Какво ще правим с тези гадни [4060] злосторници, сеньори? Ето, пазачът с копие в сърцето лежи безжизнен на земята. Те за страхливци ли ни смятат? [4064]         А крал Марк бърза да добави, че този, който с тях се справи, ще бъде щедро награден. Но Говернал във тоз момент [4068] с Тристан през брода преминава и никой се не осмелява да ги подгони: всички считат, че туй са призраци, изпитват [4072] небивал страх и се прибират, преди да прекрати турнирът. Артур и Марк едва тогава с Изолда се отдалечават. [4076] …………………………… и пътят кратък им изглежда. Щом стигат шатрите, кралете веднага слизат от конете… [4080] А колко шатри в тази млака и колко скъпо струва всяка! По тях мнозина са заболи не блатна тръст, а гладиоли. [4084] Поляната от свят гъмжи, защото всеки мъж държи да е със своята любима, а който пък възможност има, [4088] подаръци разменя с друг. Ловци на групи идват тук кой със кошута, кой с елен. Кралете искат този ден [4092] да чуят до една молбите