Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
горчилки и беди те чакат.
И тъй, Тристан обмисля всяка
поредна стъпка през нощта
и си претегля в мисълта [60]
подробности най-дребни даже,
та щом зората се покаже,
към Англия той да поеме.
И ето, че настава време [64]
за път. Той тръгва към морето
и бързо стига там, където
търговски кораб се приготвя
да вдигне не след дълго котва. [68]
Дали той с тежката си стока
отива в същата посока?
Излязъл е попътен вятър,
моряци мъчат се платната [72]
да вдигнат и във този миг
Тристан към тях отправя вик:
— Моряци, Господ да ви пази
и нека морските талази [76]
към бряг желан ви отнесат.
В каква посока сте? — На път
за Англия сме — в дружен глас
отвръщат те. — Защо и аз [80]
не се кача? — Добре, сеньор,
елате! — отговарят в хор
моряците. И той тогава
на кораба се озовава. [84]
Попътно вятърът издува
платната, корабът отплува
и устремно морето пори.
Така сред водните простори [88]
един ден и две цели нощи
прекарват пътниците. Още
в зори на следващия ден
съзират пристан въжделен. [92]
Туй Тинтагел е — тъкмо там
цели да стигне и Тристан.
Тъй както често става в двора,
крал Марк събрал е свойте хора, [96]
а и Изолда е довел
във замъка на Тинтагел.
А той от великани96 здраво
е построен и устоява [100]
на всякакви машини бойни
и на атаки вражи…
……………………………
Един величествен донжон [104]
над Корнуел се извисява:
той погледите впечатлява
с това, че цял е изграден
от мрамор синкавочервен, [108]
изкусно подреден така,
както шахматната дъска.
За да се влезе в крепостта,
се преминава през врата [112]
с внушителен, красив декор,
под бдителния, строг надзор
на двама рицари левенти.
Крал Марк е в замъка в момента [116]
и в залите му е приел
велможите от Корнуел
и от Бретан. Чудесен кът,
където те ще престоят [120]
край кичести гори, богати
на зверове и на пернати,
сред пъстро цъфнали поляни
и ниви, скоро изорани, [124]
сред зеленеещи лъки
край лъкатушещи реки.
Марк често пъти ходи там,
защото в пристана голям [128]
пристигат иностранци лични
със интереси най-различни.
Понеже с тайнственост голяма
се е прославил този замък, [132]
и днес е смятан от мнозина
за омагьосан: дваж в година,
при зимен студ и летен зной,
от погледа изчезва той.97 [136]
Които чудото видели
с недоумение приели,
че се касае за магия.
Тъй мислели си и ония, [140]
които идвали със цел
да се разходят в Тинтагел.
Тристан едва-що стъпва с крак
на този тъй жадуван бряг, [144]
и почва хората да пита
за Марк и неговата свита.
От преминаващ мъж узнава,
че кралят вече заседава [148]
с придворните си в този ден.
— Ами Изолда и Бранжиен,
дали и те са тук? — И тях
съвсем наскоро ги видях — [152]
отвръща някой от тълпата. —
Изолда все тъжи, горката.
Тристан е силно развълнуван
от туй, че името й чува, [156]
въздиша тягостно и пак
започва да си мисли как
да види своята любима.
Каква е ползата, че има [160]
кураж и сръчност, мили Боже,
щом като нищичко не може,
в конкретния момент да стори,
с Изолда за да поговори? [164]
Марк ненавижда го, уви,
и ако жив го залови,
грози го сигурно смъртта.
Но все тъй в плен на любовта, [168]
той казва си: „И да умреш,
вернуться
96
Ст. 99: Според легенда, използвана от Джефри Монмътски (История на британските крале, 1138) и от Вас (Роман за Брут, 1155), в древността остров Албион (бъдеща Великобритания) бил обитаван от великани, които троянците, потомци на Еней, избили, преди да се заселят по техните земи.
вернуться
97
Ст. 136: Медиевистът Филип Валтер търси връзка между замъка в Тинтагел, изчезващ от погледа два пъти годишно, и някои мегалити, които келтският фолклор описва като врати към Другия свят.
Перейти на страницу: