Плясъкът на крилете му [bg]

Но нещо като гордост надделя над лудостта, страха и любовта. Той се върна в стаята си, изми се набързо в легена — налагаше се — и си смени ризата. След това бавно, от страх, че може пак да се препоти, се отправи към кабинета на директорката. Забави се още миг пред вратата, за да се вземе в ръце. Почука твърдо и влезе, още преди думата „влез“ да е излетяла и наполовина от устата на директорката. Ето я и нея — Рива, не Арбел. Сърцето му се сломи, разцепи, разкъса, натроши, разби. Какво ли не изтърпя, клетото. Той положи огромни усилия, за да преглътне един вик от горчива загуба. Остана неподвижен, взирайки се в нея.

— Възразявате ли да поговоря с Томас насаме? — обърна се Рива към директорката. При други обстоятелства Кейл щеше да е изненадан, макар и приятно, от любезния тон на искането ѝ и от ясното разбиране и на двете жени, че това не е въпрос, на който би могло да се отговори с „не“. В тона ѝ имаше очарователна и неумолима властност. Директорката се усмихна покорно, изгледа злобно Кейл и излезе, като затвори вратата след себе си. Последва тишина, натежала от странни емоции, всички до една ужасни.

— Виждам, че си очаквал друга — каза тя накрая. — Съжалявам. — Наистина съжаляваше, че го вижда толкова разочарован и толкова болен, с такива тъмни кръгове около очите, но също така се подразни, че е станала причина за такова тежко разочарование. Не бе никак ласкателно, особено след като беше очаквала да го изненада приятно с чудесната си история за любов и преобразяване. В тази легенда за болка, злочестина, убийства и лудост е добре да се напомни, че не всичко е за зло в най-лошия от всички възможни светове: история, където днешният ден е лош, а утрешният — ужасен, докато накрая се случи най-кошмарното от всички неща. Щастливи завършеци има, добродетелта понякога бива възнаградена и добрите и щедрите си получават заслуженото. Точно така стояха нещата с Рива. Тя влезе в историята на бедния, изтерзан, окаян Кейл по най-отвратителния възможен начин: с вързани ръце и крака, очаквайки да бъде изкормена, за да задоволи любопитството на Изкупител Пикарбо относно телесния източник на чудовищната нечистота, присъща на всички жени. Рива отлично знаеше, защото Кейл постоянно ѝ го бе напомнял, че той е най-неохотният спасител в човешката история и че ако трябва да го направи пак, би оставил Пикарбо на отвратителните му изследвания. Тя не вярваше наистина, че Кейл би я оставил да умре; или поне най-вероятно не го вярваше. Човек никога не можеше да е сигурен на какво е способен той. След това измъкване на косъм, издигането ѝ беше забележително лесно. Тя бе красиво момиче, макар и необикновено пухкаво, но в Мемфис красотата бе нещо обичайно. Елена Троянска беше родена в Мемфис и като цяло се смяташе за доста обикновена в сравнение с другите. Това, което спечели на Рива вниманието на множество мъже от града, бе фактът, че е мила, добродушна и интелигентна, но също и че тялото ѝ — закръглено, та чак дундесто — изразяваше в плът щедростта и задоволството на сърцето ѝ. Слугиня на омразната Арбел (макар и не омразна за Рива), тя бе въвлечена не по-малко от своята господарка в падането на Мемфис и ужасното бягство от Изкупителите, при което толкова много Матераци, оцелели при Силбъри Хил, измряха от глад и болести. Макар че все още беше слугиня на Арбел, когато останалите Матераци влязоха със залитане в Испански Лийдс, непринуденият ѝ чар и остроумие неизбежно привлякоха към нея вниманието на мъже от всякакъв вид и класа. И за разлика от Матерациените, тя притежаваше съкрушителното предимство да харесва мъжете, вместо да ги презира. Какъв избор имаше само! Беше обожавана от въглищари, касапи, адвокати и лекари, както и от аристократите на Мемфис и Испански Лийдс. За щастие на душевния ѝ покой, сред това множество от възможно бъдеще (голяма клечка, или не?) тя се влюби в Артър Витенберг, посланик при двора на крал Зог и единствен син на президента на Ханзата, синдикат на всички заможни страни от Балтийската ос. Отначало баща му разбираемо се възпротиви на техния брак, но после се запозна с нея и бе така очарован, че едва не се забрави и не предаде сина си като в гръцка трагедия, но накрая се взе в ръце и твърдо реши да се държи прилично. Как ли щяха да живеят разказвачите и създателите на опери, ако всички бяха толкова сдържани? Както и да е; за няколко часа тя се издигна от гладуваща никоя до жена с голямо богатство и огромно политическо влияние.