![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Уктарис надделяваше. Чувстваше Божията сила в себе си — доминираща и могъща. Болката в десния му крак се бе притъпила и той бавно изтласкваше Питолия към един от краищата на арената. Виждаше в нейните красиви очи блясъка на отчаянието. Ала точно преди Уктарис да изпрати унищожителен ураган към нея, тя измъкна един от забранените Крифове и го хвърли.
По тялото му сякаш потече огнена лава, която го зашемети. Питолия използва момента и го обсипа с поток от последователни горещи лъчи. Бившият Крал на Дурикс падна на земята с глух стон…
… Уктарис се намираше на края на силите си. Питолия, която също изглеждаше отпаднала, вече бе запратила три от Крифовете по него (при последния Уктарис бе отскочил и Крифът не успя да го улучи, в противен случай може би щеше да е мъртъв). Оставаше й само един. Но този единствен Криф би могъл да се окаже съдбоносен за Уктарис.
Битката вече беше само с мечове, двамата противници бяха изразходили Силите си. Хладните оръжия дрънчаха свирепо под навъсеното и смрачаващо се небе. Уктарис бе по-здрав и по-издръжлив, въпреки изстрадалото си в последните години тяло, но ясно осъзнаваше, че не бива да предприема внезапни нападения, защото Питолия притежаваше още един Криф.
Той отново притисна Злата Кралица към стената. Замахна, за да нанесе последен решаващ удар с меча… в този момент тя светкавично бръкна в ризницата си, извади последния Криф и го запрати към него…
Светлина… адска огнена вълна… удар в земята… тъмнина…
Уктарис лежеше безпомощен. Виждаше размазано. Усещаше тялото си горещо и обезводнено. Над него стоеше Питолия и се смееше грубо, показвайки изящните си бели зъби. С ръцете си държеше меча, готова да го стовари върху безпомощното тяло на врага си.
„Нима ще умра? Нима злото отново ще надделее?“ — въпросите минаваха мълниеносно през главата на Уктарис. „Боже, дай ми Сили! Боже, нима Сатаната и този път ще надделее? Господи, дай ми Сили! Господи, дай ми Сили!…“, молеше се той с последните остатъци на волята си.
Всичко се завъртя пред очите му като в сън:
Питолия замахва, за да го прободе. В уморените й, но красиви очи се е появил хищен отблясък. Тя изрича думите: „Сбогом, нещастнико, и този път те победих!“… По изтощеното тяло на Уктарис полазват вълни на някаква сила… Питолия замахва с меча към безпомощния си противник… Уктарис успява да помръдне, да се завърти… мечът на Питолия се удря със свръхчовешка мощ върху каменния под на арената и се приплъзва с искри по него…
Силата, последната Божия Сила, вече тече осезаемо в жилите на Уктарис… Питолия отново надига меча… Уктарис рязко се изправя, след което запраща изключително мощен порой от светкавици към изненаданата Кралица на Дурикс… красивата владетелка отскача високо и с един удар се приземява в трибуните, сред изпадналите в мълчание зрители… Уктарис с плонж се добира до агонизиращото й тяло, изправя се и насочва меча си към главата й.
Битката този път е спечелена! Уктарис отново ще стане Крал! Дурикс отново победи Минига!
— Котерис, приятелю, откарай Питолия в лечебницата. Искам тя да оздравее. Такава е Божията воля! — провикна се Уктарис към трибуните.
С усмихнато лице, лечителят стана от мястото си и пристъпи към действие, за да изпълни заповедта. Другите жители на Дурикс също се изправиха, и приветстваха единствения Крал, когото бяха чакали през всичките тези години на нищета и отчаяние.
Иван Димитров
Спас и вълшебният медальон
Спас беше дванадесетгодишно момче. Средно на ръст, леко закръглено, с бузки, които бабите му обичаха да пощипват често. Имаше къса кестенява коса, кафяви очи и лунички около носа. Родителите му бяха художници и го учеха да рисува, а мечтата му беше като порасне, да следва в художествена академия и да стане най-великият художник в света. В училище любимият му предмет беше изобразителното изкуство. Но трябваше да заляга и над останалите уроци. И макар предмети като математика, химия и физика да не му се отдаваха, не можеше да избяга от тях и ги изучаваше наравно с рисуването.
Родителите му имаха много приятели художници, които често правеха изложби. Днешната лятна вечер не беше по-различна от други. Техен приятел ги беше поканил на коктейл по случай откриването на новата си изложба в галерия „Вълшебни криле“.