Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Старецът седна зад тезгяха.

— При пълнолуние летящ демон с тяло на лъв и лице на жена идва в селото, взема някого и го носи в Белия замък. Какво се случва с него? Не знам. До сега никой не се е върнал жив оттам, за да каже. Сигурно създанията на злото го изяждат.

Историята на стареца накара Спас да настръхне. Беше попаднал на неподходящото място, в неподходящия момент.

— Как мога да се махна оттук? — рече уплашено.

— Да се махнеш оттук? — изсмя се белобрадият мъж. — Тия земи са прокълнати, хлапе. Неведнъж съм се опитвал да избягам. Накъдето и да тръгнеш, пак се връщаш в селото. Освен… — снижи глас. — Освен ако не отиваш към Белия замък.

Като някакво знамение, още в мига, когато спомена Белия замък, отвън долетя шум от тежки стъпки. Старецът духна пламъка на свещта над тезгяха.

— Шшшът — изсъска и млъкна в очакване.

Стъпките спряха пред дюкяна.

— Старче, тука ли си се скрил? — обади се дебел мъжки глас. После онзи отвън разби с няколко шута вратата и нахълта в помещението. Старецът се скри зад тезгяха.

Новодошлият беше млад и мускулест мъж. Беше облечен с бяла риза, запретната до ръкавите. Имаше дълги червени панталони и кафяви ботуши. Носеше прашна раница, а на колана му висяха мях за вода и ножница с масивен ятаган.

— Здрасти, хлапе — обърна се към Спас мъжът, щом успя да го фокусира в сумрака на помещението.

— Ти? — невярващо го погледна момчето. Това беше непознатият от галерията. Само дето носеше ятаган.

— Познаваш ли ме? — отвърна му с въпрос мъжът.

— Да — рече Спас. — Нали преди малко се срещнахме в галерията.

— Галера? — намуси се непознатият. — Никога не съм пътувал на галера. Не харесвам морето.

На Спас му се стори странно, че непознатият не си спомня за него. Как беше възможно това? Нали преди минути бяха разговаряли. Беше му казал, че е получил медальона от него, което значеше, че го познава, а сега се държеше така сякаш никога не го беше срещал. Да не би да беше попаднал във време, което предхождаше момента, в който беше дал медальона на мъжа? Всъщност, сега той беше у него, което значеше, че бе така.

— Говориш странно, хлапе — продължи мъжът. — Което значи, че ти си момчето от другия свят, което търся — после се провикна. — Не се крий повече, старче. Излизай. Няма да ти сторя зло.

Старецът се показа плахо иззад тезгяха. Явно се беше поуспокоил, че това не е демонът и непознатият няма да му навреди.

— Какво искаш?

— Дай шишенцето със специалното мастило — заповяда му мъжът. — Господарите ми казаха, че хлапето прави вълшебства с четката.

— Господарите? — думите на непознатия разпалиха любопитството на Спас.

— Мога да ти кажа имената им — започна непознатият. — Казват се Тес, Уит и Шип. Те ме извикаха. Както са извикали теб. Защото само заедно можем да победим демона от Белия замък и да освободим тази прокълната земя от злото. Не ни остава много време. Скоро ще настъпи пълнолуние и имаме не повече от час-два, за да стигнем до замъка, а трябва да бъдем там преди това да се случи.