![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
— Каква ви се пада Елизавета Ивановна Корн?
— Баба. Тя почина миналата година.
Дамата беше прекрасно осведомена за това…
— Да, да… Тя много ни липсва… Беше превъзходна жена…
После го попита защо кандидатства за вечерно обучение. Той обясни: майка му наскоро е претърпяла тежка операция, той иска да работи, за да може тя да се пенсионира. От учтивост Шурик отговаряше на френски.
— Ясно — промърмори дамата и му зададе доста сложен граматичен въпрос.
— Баба смяташе, че тази форма е излязла от употреба още от времето на Мопасан — с радостна, неподхождаща на случая усмивка съобщи Шурик, след което много умно отговори на въпроса.
В главата на Ирина Петровна гъмжаха разнообразни мисли. Тя пъхна в гнездото от коса молив и се почеса по главата. Елизавета Ивановна беше враг. Но стар враг и сега вече мъртъв. Тя доста бе спомогнала за пенсионирането на Елизавета Ивановна, но след като зае мястото й, неочаквано откри, че много служители от катедрата са обичали тази жена не защото беше началство, а по друга причина, и й стана неприятно…
Момчето знаеше френски превъзходно, но всеки може да бъде скъсан. Тя още не можеше да стигне до правилното решение.
— Дума да няма, баба ви ви е научила на френски… Когато вземете всички изпити, наминете при мен в катедрата, ще бъда тук до петнайсети. Ще помислим за вашата работа.
Тя взе изпитния лист, написа „отличен“ с писалка със златно перо. И разбра, че постъпи не само правилно, но и гениално. Духна като ученичка върху листа и каза, загледана право в лицето на Шурик:
— Баба ви беше изключително почтен човек. И прекрасен специалист…
След две седмици Ирина Петровна Кругликова намери работа на Шурик — в библиотека „Ленин“. Да попаднеш там, беше по-трудно, отколкото да влезеш във Филологическия. Освен това преди началото Ирина Петровна го извика и му каза, че го е преместила в английската група:
— Колкото до френския, базовият не ви е нужен. Можете да посещавате нашите спецкурсове, ако желаете.
Записаха го в английската група, макар че тя беше претъпкана.
Вече след като всичко се уталожи, той съобщи на майка си, че е сменил института и е започнал работа. Вера ахна, но се и зарадва.
— Е, Шурка, не очаквах от тебе! Какъв си бил потаен…
Тя зарови пръсти в къдравата му глава, разроши косата, а после изведнъж се угрижи:
— Ти знаеш ли, че косата ти е оредяла! Ето тук, на темето. Трябва да се погрижиш за това…
И веднага затърси на специалната бабина полица, където се пазеха всякакви народномедицински мъдрости и изрезки от списание „Работничка“… Сред тях имаше рецепти за миене на главата с черен хляб, суров жълтък и корени от репей.
Същия ден Шурик направи абсолютно неочакван мъжки и силен жест:
— Реших, че ти е време да се пенсионираш. Стига си влачила този ярем. Разполагаме с бабините запаси, а и аз мога да те издържам, честна дума.
Вера преглътна буцата, която отдавна липсваше в гърлото й.
— Така ли мислиш? — само това можа да изрече.
— Абсолютно съм сигурен — каза Шурик с такъв тон, че Верочка подсмръкна.
Точно това беше нейното късно щастие: до нея имаше мъж, който отговаряше за живота й.
Шурик също беше щастлив: майка му, която почти беше загубил през двете денонощия седене на болничното стълбище, оздравяваше, а на химията предстоеше да процъфтява вече без него…
Вечерта на този паметен ден по телефона се обади Аля и го покани в общежитието:
— Лена има рожден ден. Всичко около нея е толкова гадно, всички я изоставиха. Ела, изпекла съм млин. Мъчно ми е за Ленка…
Минаваше седем. Шурик каза на майка си, че отива в общежитието на рождения ден на Стовба. Не му се ходеше много, но наистина му беше жал за Ленка.
22
Лена Стовба навършваше деветнайсет и този рожден ден беше ужасен — след толкова щастливи. Тя беше любимата и красива сестра на двама по-големи братя. Баща й, като всички големи началници, не познаваше езика на равенството: командваше едни хора, като ги тормозеше и унижаваше, а пред други беше готов той да се унижава — доброволно и почти възторжено. Лена, макар и негово собствено дете, беше в категорията на висшите същества. Той я бе поставил на такъв пиедестал, че дори мисълта за евентуалното й омъжване му беше неприятна. Не че готвеше дъщеря си за монахиня, не! Но в неизследваните дълбини на партийната му душа живееше народната представа, а може би отглас от учението на апостол Павел, че висшите личности не раждат деца, а се занимават с по-възвишени дела, в конкретния случай — с науката химия…