Адвокат за милиони [bg]

— Глупости. — Девън пристъпи напред и огледа хлапето. Беше толкова близо, че пазачът неволно се отдръпна от бюрото.

— Не те ли познавам отнякъде? — попита Девън.

— Не, не мисля.

— О, да, познавам те. Преди три месеца те хванах на Масачузетс Авеню, нали? Притежание на наркотици или нещо подобно. Ти изобщо не се яви в съда. Груба грешка, защото най-вероятно щяха да ти дадат пробация. Но съдиите не обичат да ги пренебрегват. Имаме заповед да те арестуваме.

Пазачът така енергично заклати глава, че Девън се уплаши да не си счупи врата.

— Бъркате ме с някой друг, полицай. Кълна се.

Девън го погледна остро и се приближи още повече до бюрото.

— Ах, ти, малък негодник! Лъжец ли ме наричаш? Кълна се в бог, ще си платиш за това. Познавам няколко души от затворническата администрация. Само ще им звънна един телефон и престоят зад решетките ще ти се види истински ад! Разбра ли!

— Да, полицай, но кълна се, вие никога не сте ме арестували. — Пазачът вече беше изпаднал в паника и страхът му беше осезаем. За миг Девън дори се запита дали хлапето не е намокрило гащите.

— Друг има ли с теб? Твой колега?

— Да. Той тъкмо приключва с обиколката. Повиках го и ще дойде всеки момент.

— По-добре да е така, защото ти много си загазил и ще трябва да видим какво ще правим. Друг има ли?

— Не, сър, само двамата сме. Не разбирам какво съм загазил.

— Разкарай си задника от това бюро — нареди му Девън. Пазачът се поколеба. — Мърдай или ще съжаляваш, че изобщо си се родил, кълна се!

Младежът се примири и излезе иззад бюрото.

— Какво? Какво искате от мен? — попита.

— Искам да си затвориш скапаната уста и да отидеш до онази стена.

Когато хлапето тръгна към него, Девън вече предусещаше как скоро ще свърши всичко. Едва ли, дори и да се досетеше, че нещо не е наред, пазачът би се върнал да натисне бутона на алармата. Въпреки това Девън искаше да си изиграе докрай ролята, за да си улесни максимално работата.

— Ама това е нечувано — каза пазачът. — Не съм направил нищо!

Той го хвана за рамото и го завъртя с лице към стената.

— Продължавай да говориш, само ще влошиш положението си — каза, бутна пазача към стената и леко го ритна по стъпалата. — Разкрачи се. — Пазачът се подчини. — Сега сложи ръцете си зад гърба.

— Правите голяма грешка — рече младежът.

— Ще видим много скоро. Ще се обадя на колегите и ще те проверя в системата. Но първо искам да си сложиш ръцете отзад! — Пазачът си сложи дясната ръка отзад и Девън му постави белезници. Почти готово. — А сега лявата. — Момчето подаде и лявата си китка и щом и върху нея щракнаха белезниците, Девън се сети, че не го е претърсил. Не че имаше значение — знаеше, че пазачите не са въоръжени. Но никой полицай не слага белезници на заподозрян, преди да го е претърсил. Той обърна пазача към себе си и се усмихна.