Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Адвокат за милиони [bg]
Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокат за милиони [bg]

Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:

18 март 1990 г. Призори двама мъже с полицейски униформи проникват в известен бостънски музей за изкуства, завързват охранителите и изчезват с картини за петстотин милиона долара. Наглият обир вдига на крака полицията, провежда се мащабно издирване, но крадците и шедьоврите сякаш са потънали вдън земя. Двайсет години по-късно адвокатът Скот Фин се съгласява да помогне на Девън Мали, негов стар познат, арестуван за дребна кражба. Само дето не предполага до какво ще доведе необмислената му постъпка. Преди да разпита двама души, свързани със случая, те са брутално убити, при това преди смъртта си са били жестоко изтезавани. По всичко личи, че са очистени от човек, обучен от ИРА. Много скоро полицаите и Фин започват да подозират, че тези убийства имат връзка с дръзкия обир на музея. Като капак Скот е натоварен и с отговорността да се грижи за Сали, дванайсетгодишната дъщеря на престъпника. Той харесва опърничавото момиче и не иска и то като него да е отглеждано в сиропиталище. Не след дълго Фин разбира, че Мали е свързан с обира и че Сали може да е в опасност. И че ако не открие откраднатите шедьоври, и той, и сътрудниците му може да загинат от ръката на тайнствения убиец.
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 136
Перейти на страницу:

— Вие не сте полицаи, нали? — попита хлапето.

Усмивката на Девън стана още по-широка. В този момент другият пазач се появи иззад ъгъла на коридора, очевидно приключил с обиколката. Той видя първия пазач с белезници на ръцете и двама полицаи до него.

— Какво има, полицай? — попита.

Девън кимна на Ирландеца и му предаде първия пазач, след което се приближи до втория.

— Този е арестуван — каза му. — Ти ще си следващият, ако не внимаваш какво правиш. Отиди веднага до стената и вдигни ръце.

Пазачът беше толкова изненадан, че изобщо не оказа съпротива. На Девън му бяха нужни по-малко от пет секунди да го окове в белезници. Единственото, което пазачът каза, докато Девън му слагаше белезниците, беше:

— Не разбирам защо ме арестувате!

Девън го извъртя към себе си.

— Не си арестуван — отвърна му спокойно. — Това е обир. Ако не създаваш проблеми, няма да пострадаш.

— Не ми плащат достатъчно, че да страдам.

Девън се усмихна.

— Добре тогава. Вие, момчета, си дръжте устите затворени и не казвайте нищо на полицията и ще ви изпратим малка награда. — Никой от двамата не отговори. — Накъде е мазето?

— В дъното на коридора — каза вторият пазач.

Девън отново кимна на Лиъм.

— На долния етаж — каза му.

Те отведоха двамата пазачи по коридора и оттам към вратата, която водеше към мазето. Докато вървяха, той ги разпита набързо:

— Друга охрана няма, така ли?

С такава информация разполагаха — че тази вечер са дежурни само двама пазачи, но подобна информация невинаги може да е точна и прецизна, затова реши да провери.

— Само двамата сме — отвърна първият пазач. Той изглежда беше по-старшият, макар и да беше само на двайсет и няколко години.

— Други външни аларми няма, нали? Освен тази зад бюрото.

— Други няма.

Девън ги спря на стълбите.

— Ако ме лъжете и дойдат ченгета, първо ще сляза при вас и ще ви застрелям. Разбра ли?

— Разбрах.

Девън го изгледа изпитателно: явно не лъжеше.

Отведоха ги в мазето и откриха два стълба на трийсетина метра един от друг. Първо завързаха здраво ръцете и краката им с дебело тиксо. После им залепиха устата и очите. Накараха ги да седнат на земята и ги завързаха с тиксото към стълбовете.

— Лека нощ, момчета — каза Девън. — Ако чуем някакъв шум, ще дойдем и ще ви застреляме. Помнете го.

Той погледна към Лиъм и му кимна. Бяха проникнали вътре, като при това изобщо не им се беше наложило да вадят оръжие. Той си беше свършил идеално работата.

Шестнайсета глава

Детектив Стоун пристигна на океанския бряг още на зазоряване. Сградите бяха само силуети на фона на сивото небе на изток. Имаше лека мъгла, в която се отразяваха мигащите синьо-червени светлини. Пътят беше преграден от полицейска лента, а един сънен патрулен полицай му направи знак да паркира на улицата.

— Тук имаме да работим върху доста голяма част от терена — каза той на Стоун. — На криминалистите ще им трябва време.

Когато детективът слезе от колата и тръгна по пътя към колибата, друга кола забави скорост и му присветна с фарове. Колата спря до него и Санчес свали стъклото.

— Сега ли идваш? — попита го тя.

— Сега ми се обадиха.

— И на мен. — Тя погледна към пътя — Балик ли?

— Така изглежда. И някои от хората му. Още нямаме потвърждение.

Санчес вдигна стъклото и паркира седана си пред колата на Стоун.

Гледката към дългия автомобилен път, ограден от дървета от двете страни, му заприлича на сюрреалистична картина. Докато криминалистите си вършеха работата, прожектори проблясваха в мъглата, подобно на предупредителни сигнали на десетки малки морски фарове.

Изминаха само няколко метра и се озоваха пред първите следи от касапницата. Един труп лежеше по средата на пътя с лице към земята, покрито с лек чаршаф. Стоун се наведе и повдигна леко чаршафа.

— Джими Кент — каза той на Санчес.

— Това е достатъчно за потвърждение — отвърна тя. — И Балик ще е тук някъде.

— Изглежда е бил застрелян в гръб. Чисто убийство. Нищо необичайно.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)