Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Виждаха се още три места, на които работеха колегите им. По няколко прожектора от двете страни на пътя и няколко други около една купчина от казани за раци в края на пътя. Малката колиба близо до пристана обаче като, беше в центъра на вниманието на всички. Край вратата й сновяха ченгета и криминалисти. Дори и от това разстояние се виждаше, че някои от тях са потресени.
Детективите огледаха набързо всяко от трите други тела край колибата. Те не познаха никого от убитите, но и тримата приличаха на редови бойци на мафията.
— Който го е сторил, е доста добър — отбеляза Санчес.
— Не съм сигурен дали „добър“ е точната дума — отвърна Стоун.
— Тогава е опитен и обучен. Както искаш го наричай, но си имаме работа с човек, който знае какво прави.
Тръгнаха към колибата, промъквайки се покрай застаналите отвън. Никой не искаше да ги погледне в очите. Когато доближиха вратата, сержант Макафи излезе отвътре и застана пред тях.
— Детективи — каза, — няма да повярвате. Може би е по-добре да изчакате малко, за да ви подготвя за това, което ще видите.
— Като Мърфи ли е? — попита Стоун.
— Нещо подобно — отвърна той. — Само че е доста по-зле. Вътре има много ножове и куки за кормене, рязане и чистене на риба. Копелдакът се е развихрил творчески. Предполагаме, че убитият е Балик, но ще трябва да сравним отпечатъци от зъбите, за да сме сигурни. Почти не е останало друго, по което да го идентифицираме. Там има една голяма мивка и той лежи в нея. Поне е малко по-чисто.
Стоун надникна покрай Макафи във вътрешността на колибата. Не можа да види кой знае колко, тъй като имаше прекалено много хора. Той позна един от тях. Трудно беше да го сбърка с друг. Беше висок около два метра и чернокож.
— Федералните са тук — каза Стоун на Санчес.
Макафи кимна.
— Той дойде почти по едно и също време с нас.
— Как е разбрал? — попита Стоун.
Сержантът сви рамене.
— Не знам. Може би федералните са се сдобили с някакви супермодерни детектори, които крият от нас. Може да го е чул по радиостанцията, но за тази цел трябва да е подслушвал честотите ни.
Санчес пристъпи вътре.
— Хюит! Излез навън!
Хюит се беше подпрял на стената и наблюдаваше работата на криминалистите отстрани. Щом чу името си, заобиколи един от работещите, който взимаше някаква проба, и се приближи с протегната ръка.
— Детектив Санчес.
Тя го бутна към вратата.
— По-спокойно, детектив — предупреди я той. Гласът му беше плътен и заплашителен. — Ние сме в един и същи екип.
— Глупости, това е моят екип и аз командвам тук. Ако ти беше в моя екип, щях да знам какво правиш. А аз не знам.
— Последния път в Сервиза нали ти казах. Аз участвам в група за борба с организираната престъпност. Задачата ни е да разследваме убийствата на видни престъпни босове.
— Пак глупости. Престъпните босове ги убиват всеки ден. Досега не съм те виждала на местопрестъпление.
Хюит се почувства неловко.
— Разследването е ново. И случилото се тук може би има отношение към нашата работа.
Санчес сложи ръце на кръста.
— Ами добре, защо тогава не ми разкажеш за вашето разследване? Какво е естеството на работата ви? Може би ще сме в състояние да ви помогнем.
Изражението на Хюит от неловко стана измъчено.
— Много бих искал, но информацията е засекретена. Ако имаше начин…
— Ясно — каза Санчес. — Ако имаше начин… Виж какво ще ти кажа, специален агент Хюит. В момента имаш три възможности. Можеш да ми кажеш какво разследваме и да си сътрудничим. Можеш още сега да заявиш, че ФБР поема случая, и аз на секундата ще изтегля хората си. Или можеш да направиш по официалните канали искане за сътрудничество. Ако обаче не избереш никой от трите варианта, искам да се разкараш от мястото на престъплението. Кълна се, че ако те видя да припариш и на сто метра от моето разследване, ще те арестувам за възпрепятстване на правосъдието.
— Не, няма — отвърна той и я изгледа накриво.
— Ще го направя. Сигурна съм, че бостънският отдел на ФБР ужасно ще се зарадва на още едно вътрешно разследване. Последното мина много добре. — Тя стоеше и го гледаше предизвикателно. Стоун си каза, че е по-добре в момента да не й се мярка пред очите.
— Ще подам искане за сътрудничество — накрая отговори Хюит. Той заобиколи няколко полицаи, които се бяха събрали, за да погледат представлението.