Адвокат за милиони [bg]

Седемнайсета глава

Сутринта на първото съдебно заседание по делото на Девън Фин пристигна в кантората по-рано от обичайното. Беше закарал на училище Сали и когато се върна в Чарлстън, наближаваше девет часът. Козловски вече се беше затворил в кабинета си, когато Фин влезе в сградата. Лиса работеше на бюрото си. Тя вдигна очи, поздрави кратко и отново насочи вниманието си към екрана на компютъра.

Фин имаше два часа преди делото и възнамеряваше да използва това време пълноценно. Трябваше да пише куп други молби и искания по други дела, които все отлагаше, и си даваше сметка, че ако скоро не се захване с тях, ще започне да изпуска сроковете. Мудността беше единственият голям порок на правосъдната система. Един адвокат можеше да си позволи най-различни пропуски и грешки — можеше да цитира погрешно прецедент и да съчини фактите; да напише текст, който е лишен от логика и структура; да има проблеми при съставянето на едно компетентно и граматически правилно изречение — и въпреки това съдията щеше да го изслуша и да се опита да вникне в аргументите му. Но господ да е на помощ на адвоката, който пропуснеше срок. За подобно провинение правосъдната система се стоварваше с цялата си тежест върху клиента на адвоката.

За щастие Фин обичаше да пише. След като беше напуснал света на мегафирмите, той вече не разполагаше с неограничено време, за да чете написаното и да го шлифова десетки пъти, но все още имаше добър усет при представянето на версиите на неговите клиенти. Подходът му беше прост: изложи простите факти и посочи приложимите правни принципи от съдебната практика с колкото се може по-малко думи. Съдиите обичаха неговата деловитост.

Тъкмо дописваше молба по гражданско дело за един от малкото корпоративни клиенти, които имаше, когато телефонът иззвъня.

— Фин на телефона — каза той.

— Господин Фин, аз съм детектив Стоун.

— Детектив, с какво мога да ви бъда полезен? — Той продължи да пише, докато говореше. Бързаше да довърши молбата, за да може да я подаде навреме.

— Бихме искали днес да дойдете до полицията, за да поговорим.

— Кои вие? — Фин изтри излишен параграф, без да отделя голямо внимание на разговора.

— Аз и колегата ми. Ще имате ли възможност да дойдете тази сутрин?

— Днес ми е малко натоварено. За какво става дума?

— За Еди Балик. Разбрахме, че вчера сте говорили с него?

— Така е.

— Искаме да ни кажете за какво говорихте.