Адвокат за милиони [bg]

Петнайсета глава

— Да, моля? — попита пазачът. Девън вдигна значката си, за да може да се види от охранителната камера.

— Аз съм от полицията на Бостън — отвърна той. — Получихме обаждане за някакви размирици. Изпратиха ни, за да проверим.

— Не сме видели нищо — каза пазачът. — Кой ви е съобщил за размириците?

— Един от живеещите в района — излъга Девън. — Ако ни пуснете да влезем, ще направим бърз оглед и ще си тръгнем.

— Не знам… — гласът на пазача леко потрепери. — Не ми е разрешено да пускам никого по това време.

Девън усети, че пазачът се колебае. Мислеше много бавно. Той кимна на Ирландеца в знак на успокоение, че това няма да е проблем. Така или иначе се очакваше подобно посрещане. Щеше да е идеално, ако пазачът ги беше пуснал да влязат без никаква съпротива, но това не беше реалистично. Девън беше готов да приложи и натиск, колкото е необходимо. Имаше и определен риск. Ако пазачът се обадеше на истинските ченгета, за да потвърдят за повикването, с Девън и Ирландеца беше свършено. Щом разберяха, че двамата са се преоблекли като полицаи, за да проникнат в музея, планът им щеше да бъде обречен. Охраната щеше да бъде утроена още на следващия ден. Думите на Бългър отекнаха в ушите му: „Ако оплескаш работата, няма да те видя повече.“ Значението беше ясно. Въпреки всичко за Девън това беше най-добрият им шанс. Според информацията, която Бългър им беше дал, охраната не се състоеше от професионални пазачи, а от студенти от музикалното училище. Смяната започваше в полунощ и свършваше в осем часа сутринта. Един беден музикант можеше да свири в група и после да отиде на работа. Работата не беше напрегната: бяха по двама души на дежурство и основното им задължение беше да следят за пожари и проблеми с водопровода. В музея се съхраняваха буквално творби за десетки милиарди долари и най-голямата заплаха за колекцията идваше от водата и от дима. Кражбата беше само теоретичен риск, но малко вероятен. Мястото се заключваше и запечатваше всяка нощ, а и в будката на охраната имаше бутон, с който в случай на неприятности можеше да бъде повикана полицията. От друга страна, не беше сигурно дали хлапе на такъв пост щеше да остане спокойно в присъствието на полицаи, ако те се появят неканени. Девън бързо влезе в роля и погледна право в обектива на камерата.

— Виж какво, аматьор, получихме сигнал, че алармата в музея се е задействала. С колегата ми няма да си тръгнем оттук, докато не проверим. Това е последното ни повикване за вечерта и повече от дванайсет часа се разправяме само с пияни и откачалки. Няма ли да отвориш вратата? Добре тогава. Ще повикам шибания специален отряд да отцепи целия район. После ще се обадя на капитана и ще го накарам да събуди всеки един от директорите на този шибан музей, да си довлекат задниците тук и да обяснят защо техен служител пречи на полицейски служители да си изпълняват служебните задължения, когато са повикани по сигнал. Сигурен съм, че ще ти стане доста жежко. Ако не искаш да става така, тогава ни пусни за две минути да проверим дали не е фалшив сигнал. Ти избираш.