Адвокат за милиони [bg]

Съдебната палата представляваше двайсететажна бетонна сграда на Сентър Скуеър, в центъра на града. Беше построена в непривлекателен и утилитаристки стил, който отговаряше на тромавия механизъм на правосъдната система.

Фин паркира в разположения наблизо подземен гараж и влезе в сградата, показвайки адвокатската си карта на входа, за да не чака на опашката, образувала се пред детекторите за метал. Оттам се насочи направо към съдебната зала и попита служителката къде се намира в момента Девън. Тя му каза, че клиентът му в момента е на път и че няма да има време да се видят преди началото на заседанието. Това беше твърде неприятна новина предвид факта, че имаше да обсъди толкова много неща с Девън.

Фин седна на една банка по-отзад и се загледа в залата. Вътре беше пълно със сновящи адвокати, влизащи, излизащи или прелистващи съдебни книжа. Клиентите вървяха бавно и гледаха околните сърдито и недоверчиво. Полицаите също влизаха и излизаха от залата, но през въртящата се врата в задната част. Правосъдието беше хаотичен процес.

Първото съдебно заседание по делото е кратка процедура. То е предназначено, за да бъде запознат обвиняемият с всички обвинения, отправени срещу него, да му се осигури възможност за юридическа помощ, обвиняемият да направи първите си искания и възражения и да бъде освободен под гаранция, ако съдът прецени, че е уместно. В няколко дела за хулигански прояви споразуменията за гаранцията бяха готови още преди началото на заседанието, но при повечето дела за по-сериозни престъпления първоначално обвиняемият заявява, че не се смята за виновен, и оттам нататък се действа за намаляване на присъдата.

В този ден заседанията се председателстваха от съдия Майрън Плат. Той беше на около петдесет и пет години, с леко издадено коремче и оплешивяваща глава. Беше назначен за съдия преди няколко години, в последните дни на отиващата си администрация на губернатора, като награда за политическата му лоялност. Съдийската трибуна не беше мечтата на живота му и той изобщо не прикриваше отегчението си от сегашната си работа. В много други отношения обаче беше разумен — дори и логиката, и обективността му да бяха продукт на неговата незаинтересованост.

На мястото на обвинителите седяха двама помощник-окръжни прокурори, редуващи се един след друг, докато ги извикваха по отделните дела. Единият, когото Фин не познаваше, беше млад, вероятно завършил право преди не повече от две години. Другият беше жена на четирийсетина година на име Кристин Кели, срещу която се беше явявал много пъти.