Адвокат за милиони [bg]

Сега трябваше да вземе важно решение. Беше видял как мъжът, излязъл да прогони разносвача на пици, огледа брезентовата купчина вляво от колибата и това му даде доста добра представа къде се крие четвъртият стрелец. По-добре беше да подходи от другата страна. В същото време това изискваше да пресече пътя и да се изложи на показ. Реши, че това е необходимо — не само за да му даде по-добър подход към четвъртия стрелец, но също така, за да се увери, че другият стрелец, скрит в дърветата, също е мъртъв. Стрелбата оттам беше спряла веднага след като Броударк откри огън. Възможно беше стрелецът да се преструва на умрял и да чака Лиъм да се покаже на открито. Но малко вероятно. Тези мъже не бяха толкова добре обучени. Лиъм обаче беше добре обучен и знаеше, че не бива да се оставя на случайността.

Наведе се ниско, подобно на бегач преди старт, забави дишането си и напълни дробовете си с въздух. После се стрелна с бясна скорост напред.

Докато тичаше, непрекъснато гледаше за куршуми, идващи както отпред — от мъжа в дърветата, така и отляво — от покритата с брезент купчина. Надяваше се мъжът под мушамата да се пробва по него. Шансовете да уцели от такова разстояние движеща се мишена бяха минимални, но пък щеше да потвърди позицията си. Беше почти убеден, че четвъртият се крие там, но щеше да е хубаво да получи потвърждение.

Не се чуха никакви изстрели.

Лиъм се скри под клоните на дърветата от другата страна на пътя и едва не се спъна в другия стрелец. Той лежеше там, на около метър от дървото, и дишаше тежко. На половин-един метър от него беше пушката. Лиъм пристъпи напред и изрита оръжието още по-далеч от мъжа, след което го подпря с коляно в гърдите. Видя поне две рани — една в корема и една в гърлото. Никоя от тях не беше фатална, макар че поражението на гърлото беше сериозно. Докато мъжът се мъчеше да вдиша въздух, Лиъм видя как дупката във врата му се свива и чу леко свистене. Въздухът, който вдишваше, идваше оттам, а не от устата или носа. Погледна лицето му и устните на мъжа безгласно произнесоха: „Помогни ми, моля те!“

Той кимна. После извади ножа и го пъхна в раната. С едно мощно движение разряза сънната артерия, която незнайно как беше оцеляла при раняването. Очите на мъжа се разтвориха широко от ужас, но след броени секунди помътняха. Силна струя тъмночервена кръв шурна от раната, обля врата му и потече по меката земя под него.

Лиъм остави пистолета на земята, изправи трупа в седнало положение и свали памучната фланела. После свали обувките и ги уви и завърза във фланелата. Взе пистолета и отиде до последното дърво, което се намираше на не повече от трийсет метра от колибата.