![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Лиъм беше наблюдавал мястото повече от ден. Той запомняше кой идва или си отива и се стремеше да си състави представа за основните дейности и времеви интервали. Знаеше, че Балик не е сам. Ако беше преброил правилно, в къщата имаше още четирима. А той никога не грешеше.
Петима представляваха предизвикателство, но беше преодолимо. Дори и най-добрите бойци от бостънския подземен свят никога не бяха виждали истинска война. Бяха само малко повече от обикновени бабаити и едва ли разбираха принципите на засадата и на контраатаката.
Важното беше да определи къде са разположени. Почти сигурен беше, че Балик държи най-верния си човек със себе си като последна защитна линия. Вероятно други двама се криеха в дървета покрай пътя — по един от всяка страна, за да могат да открият кръстосан огън, ако се наложи. Оставаше само още един. И главната загадка се състоеше именно в това — къде беше този човек. Пътят свършваше пред едно разширено място, след което имаше паркинг и започваше храсталакът до блатото. Мястото беше запълнено с изоставени кораби и лодки върху стапели, купчини дървени скари, съдове за раци, готови да бъдат спуснати във водата, щом времето се затопли, както и купчини рибарски мрежи и други боклуци с неясно предназначение. Мястото предлагаше хиляди подходящи скривалища за снайперисти, които трябваше само да седят скрити и да чакат идването на жертвата. Ако можеше да отгатне къде в тази бъркотия би се разположил четвъртият човек, тогава лесно щеше да се оправи с всички. Ако обаче сбъркаше в предположението си, щеше да е мъртъв още преди да е разбрал грешката си.
Лиъм се беше скрил в една горичка от ниски дървета и храсти, на около двайсетина метра от портата. От мястото си имаше идеален изглед към пътя и дори виждаше ъгъла на рибарската колиба в далечината. Беше въоръжен с деветмилиметровия си пистолет с четири пълнителя и с ножа си. Шон Броударк седеше в колата, паркирана на улицата, навел глава, за да не го забележат. Лиъм му беше дал ясни нареждания и знаеше, че те ще бъдат изпълнени. Шон беше добър войник.
Докато лежеше в храстите, очукана хонда с правоъгълна табела „Домино Пица“ спря пред портата. Шофьорът се поколеба, после слезе от колата и огледа заключената с верига порта. Когато разбра, че няма да може да мине, той се качи обратно в колата и натисна два пъти клаксона.
Лиъм извади от якето си бинокъл за нощно виждане и го фокусира върху пътя. Щяха да започнат всеки момент.
Кент погледна към Балик, когато чу клаксона.
— Иди да видиш кой е — каза му Балик.
Кент пъхна ръка в джоба на якето, където беше пистолетът, и излезе от колибата. Докато вървеше към пътя, той хвърли поглед към казаните за раци, зад които се беше скрил Том Шейвърс, най-добрият му човек. Беше перфектна снайперистка позиция, от която се виждаха всички подходи към колибата. Балатумът върху казаните правеше прикритието още по-сигурно. Дори бяха направили прорез в балатума, за да може Шейвърс да вижда. Нямаше шанс някой да го забележи в тъмното.
Кент закрачи бързо по пътя, като непрекъснато въртеше глава наляво-надясно и се оглеждаше за необичайни неща. Знаеше, че други двама са скрити в дърветата някъде по-нататък по пътя, но не можеше да отгатне къде точно. Мразеше да се намира сам и на открито.
Когато стигна до края на пътя, шофьорът на хондата слезе от колата и отвори задната врата. Кент стисна ръкохватката на пистолета в джоба.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика.
— Пица — отвърна шофьорът и извади от багажника кутия.
— Не сме поръчвали никаква пица — каза Кент. — Сбъркал си адреса.
Шофьорът погледна табелата до портата.
— Това номер 1108 ли е?
— Да, но не сме поръчвали от шибаната ви пица.
Шофьорът беше млад, с дълга коса и набола брадичка. Доста се смути и се наведе вътре в колата, за да погледне отново списъка с поръчките. После вдигна глава.
— Този адрес са ми дали — каза той.
— Хич не ми пука какъв адрес са ти дали — отвърна Кент. — Казвам ти, не сме поръчвали никаква пица. Омитай се оттук!
Шофьорът прокара мазните си пръсти по още по-мазната си коса.
— Мамка му — измърмори. — Мразя тая работа. — Метна кутията с пица на задната седалка. После седна зад волана и потегли.
— Тъп скапаняк — каза си Кент. Застана до портата и огледа улицата. Никога досега не беше виждал Балик толкова угрижен и не разбираше защо. Кент беше задействал най-добрите си хора и те бяха готови за всякакви ситуации. След миг той се обърна и тръгна обратно към малката колиба на брега на океана.