Гробовни тайни [bg]

— Има ли някой тук?

Тишината беше оглушителна. Ако влезех вътре, можех да се забъркам в какви ли не неприятности, но вече нямах избор. Какво щях да кажа на полицията, ако им се обадех? Че има следи от влизане с взлом в къща, която може да е на мой познат, а може и да не е?

Ще изглеждаш ужасно глупаво, ако някой просто си е загубил ключа, помислих си аз и влязох във вестибюла. В първия момент всичко ми се стори нормално, но след това забелязах при стълбите стар чамов шкаф, чиито чекмеджета бяха отворени, а съдържанието им изпразнено. До него на пода лежеше счупена ваза, чиито разпилени парчета ми заприличаха на кости.

— Софи!

Влязох бързо вътре и запалих лампите. Никой не ми отговори. Знаех, че трябва да се обадя на полицията, но ако го направех, щяха да ми кажат да изчакам навън, докато пристигне полицейската кола.

Тогава можеше да бъде прекалено късно.

Погледнах набързо в стаите на долния етаж. Били са претърсени, чекмеджетата на шкафовете бяха извадени и обърнати, възглавниците бяха свалени от диваните и столовете. Тук нямаше следа от човешко присъствие, затова изтичах на горния стаж. Забелязах, че по килима има мокри петна, но установих, че това е вода, и не им обърнах повече внимание. Всички врати горе бяха затворени, освен тази на банята. Тя беше леко открехната.

През процепа, на пода се виждаха голи крака.

Спуснах се напред. Зад вратата лежеше женско тяло, което я блокираше така, че едва успях да се провра. Жената лежеше по гръб, хавлията й бе разтворена. Едната й ръка бе прехвърлена през лицето, закрито от кичури мокра коса.

Няма кръв. Това беше първата ми мисъл, но когато коленичих до нея, видях, че едната страна на лицето й е подута и синьо-морава на цвят.

Но въпреки това и въпреки че не я бях виждал цели десет години, нямаше никакво съмнение, че това е Софи.

Отмахнах кичурите коса и сложих пръсти на гърлото й. Кожата й бе студена, но пулсът й бе равномерен. Слава богу! Наместих я да легне настрана и внимателно я завих с хавлията. Мобилният ми телефон нямаше обхват, затова изтичах долу при домашния, който бях забелязал в кухнята. Гласът ми трепереше, когато позвъних на полицията.

Качих се бързо горе и взех едно одеяло от спалнята. Завих Софи, след това седнах до нея на твърдия под, взех ръката й в своята и зачаках да пристигне линейката.