![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Дойде при мен малко след това — пое разказа Норман. — Каза, че Полет ме е обвинила в плагиатство на творбите й. Откраднал съм бил идеите й. Самата Лилиан знаела, че няма такова нещо, но искала да ме предупреди, защото Полет говорела на всички за това.
— Какво стана после? — попита Гамаш. Атмосферата сякаш изведнъж бе отровена от стари клевети и горчиви спомени.
— Да ни прости господ — рече Полет — но и двамата й повярвахме. Разделихме се. Отне ни години да разберем, че Лилиан ни е излъгала.
— Сега обаче сме заедно. — Норман положи леко длан върху ръката й с усмивка. — Въпреки изгубените години.
Гамаш ги гледаше и си мислеше, че вече разбира какво потиска Норман. Трябваше да носи тежестта на този спомен.
За разлика от Бовоар, главният инспектор изпитваше голямо уважение към творците. Бяха чувствителни личности. Често самовглъбени. Не се вписваха добре в обществото. Подозираше, че някои от тях са с много разстроен вътрешен свят. Животът им не бе лек. Често прекарваха дните си в бедност. Отхвърлени. Или никой не им обръщаше внимание, или им се присмиваха. Обществото, финансовите институции, дори останалите художници.
Историята на Магрит, която бе разказал Франсоа Мароа, не беше изключение. Художниците, които седяха в дневната на пансиона, бяха също като Рене Магрит. Бореха се да ги чуят и забележат, да получат уважение, да ги приемат.
Тежка съдба за всеки, а какво остава за чувствителни души като творците.
Гамаш подозираше, че такъв живот поражда страх. А страхът — гняв. Достатъчно много гняв, натрупан с времето, можеше да доведе до резултат като мъртва жена в градина.
Да, Арман Гамаш действително съчувстваше на художниците. Но не се заблуждаваше, че са способни само на едно. Освен да създават, можеха и да разрушават.
— Кога Лилиан реши да напусне Монреал? — попита Бовоар.
— Не знам и не ме интересува — сопна се Полет.
— А интересуваше ли ви, че се е върнала? — продължи инспекторът.
— Вас би ли ви интересувало? — отвърна жената с гневен поглед. — Спазвах дистанция. Всички знаехме какво е правила и на какво е способна. С такива хора е по-добре да си нямаш работа.
— Иде му отвътре да твори с такава лекота, както облекчава физиологичните си нужди — изрече Норман.
— Pardon? — учуди се Бовоар.
— Това е цитат от нейна рецензия — обясни Полет. — С него стана известна. Телеграфните агенции го подеха и статията бе публикувана в международен мащаб.
— За кого се отнасяше? — попита инспекторът.
— Странното е, че всички си спомнят цитата, обаче никой не помни художника.
Но Бовоар и Гамаш знаеха, че Полет греши.
"Иде му отвътре да твори с такава лекота, както облекчава физиологичните си нужди."
Беше остроумно, звучеше почти като комплимент. Но изведнъж правеше рязък завой към унищожително презрение.
Поне един човек си спомняше тази рецензия.
Художникът, за когото бе написана.
ГЛАВА СЕДМА
Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар слязоха от просторната веранда на пансиона и стъпиха на пътечката.
Денят бе топъл и младият инспектор изпитваше жажда.
— Питие? — предложи на шефа си. Очакваше положителен отговор, но Гамаш го изненада.
— След няколко минути. Първо трябва да свърша нещо.
Спряха в началото на черния път. Денят преминаваше постепенно от топъл в почти горещ. Някои от ранните бели ириси насадени в лехи из затревения селски площад, бяха отворили широко цветовете си. Напът бяха да се пръснат, разкрили на показ черните си тичинки.
На Бовоар му изглеждаха като потвърждение на нещо, в което вярваше. Всяко живо творение, независимо колко красиво бе, таеше дълбоко във вътрешността си тъмнина.
— Струва ми се интересно, че Норман и Полет са познавали Лилиан Дайсън — отбеляза Гамаш.
— Какво му е интересното? — попита Жан Ги. — Не го ли очаквахте? Все пак са хора от артистичните среди. По-изненадващо щеше да е, ако не се познаваха.
— Вярно е. Но е любопитно, че нито Франсоа Мароа, нито Андре Кастонге признаха да са я виждали. Как е възможно Норман и Полет да познават Лилиан, а те — не?
— Навярно са се движили в различни кръгове — предположи Бовоар.
Следователите се отдалечиха от пансиона и поеха към хълма над Трите бора. Жан Ги свали сакото си, но главният инспектор остана със своето. Едно леко затопляне не бе достатъчно основание да тръгне само по риза.