Измамна светлина [bg]

— В арт обществото на Квебек няма чак толкова много кръгове — изтъкна старшият детектив. — Търговците на картини едва ли са лични приятели на всички в артистичните среди, но би трябвало поне да са чували за тези хора, включително за Лилиан. Ако не напоследък, то преди двайсет години, когато жената е била критик.

— Значи са ни излъгали — заключи Бовоар.

— Ще се опитам да разбера дали е така. Бих искал да провериш как вървят нещата във временния щаб. Нека се срещнем в бистрото — Гамаш погледна часовника си — след около четиридесет и пет минути.

Мъжете се разделиха. Жан Ги остана неподвижен за няколко мига и изпрати с поглед началника си. Изкачваше се по хълма с уверена крачка.

Младият инспектор тръгна да пресича селския площад в посока към временния щаб. Докато вървеше през затревеното пространство, забави ход и сви надясно. Седна на пейката.

— Здрасти, тъпако.

— Здравей, дърта пияницо.

Рут Зардо и Жан Ги Бовоар седяха един до друг, а между тях — самун сух хляб. Мъжът отчупи залък, раздроби го на трошички и го хвърли в тревата, за да го изкълват червеношийките.

— Какви ги вършиш? Това ми е обядът!

— И двамата знаем, че не си дъвкала обяда си от години — сряза той старицата.

Рут се изкиска.

— Вярно е. Въпреки това ми дължиш един.

— По-късно ще те черпя бира.

— Е, какво те води отново в Трите бора? — попита възрастната поетеса и хвърли още малко хляб на птичките. Или по тях.

— Убийството.

— А, това ли било?

— Видя ли я на празненството снощи? — Бовоар подаде на Рут снимка на мъртвата жена. Старицата разгледа фотографията и я върна.