Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

- Посевите - прекъсна я Мат. - Ако няма слънчева светлина, няма посеви, нито реколта. Нищо не може да израсне без слънчевите лъчи.

- О, мамо - разтревожих се, - няма да имаш зеленчукова градина? Как ще се справим тогава? Но нали не живеем край някой вулкан? Сигурна съм, че слънцето пак ще изгрее.

- Започнаха да четат предупреждения по радиото - съобщи майка ми. - Пред микрофоните се изреждат учени, за да ни го обясняват. Повториха да се приготвим за сериозни климатични промени. Сушата е съвсем реална вероятност, както и рекордно ниските температури. Тук захлаждането вече започна. Снощи, като си легнах, температурата беше трийсет и един градуса, а сега е спаднала до двайсет и два. Въздухът започна да изстива, защото слънчевите лъчи не могат да проникнат през вулканичната пепел, покрила небето.

- Но това не може да продължи дълго, нали? - извиках. - Седмица? Месец? Можем ли да спасим растенията в градината?

Мама пое дълбоко дъх.

- Мисля, че трябва да допуснем, че ще продължи доста по-дълго. И ще трябва да се приготвим за най-лошото, за оскъдна слънчева светлина през следващите няколко месеца. Или година, даже по-дълго.

- По-дълго? - удивих се и усетих как в гласа ми прозвуча истерична нотка. - По-дълго дори от година? Но защо? Къде е най-близкият вулкан? Какво става, по дяволите?

- Има вулкан в Йелоустоун - отвърна тя. - Вчера е изригнал. Лае Вегас и Финикс били целите заринати от пепел.

- Лае Вегас? А баба добре ли е?

- Няма как да разберем - обади се Мат.

Представих си Спрингфийлд, моя Спрингфийлд, с цялото му изобилие от храни, къпещ се в океан от електричество.

- Положението не е ли по-добре тук при нас, на изток? - попитах.

- Миранда, това не е локален проблем - отново заговори мама. - И не става дума само за един вулкан. Само вчера са изригнали дузина вулкани. Никога досега не се е случвало нещо подобно. Въздушните течения съвсем ще влошат ситуацията, а никой не може да предвиди вятъра. Кой знае, може все пак да имаме късмет. Възможно е да се случи нещо добро, което в момента не можем да си представим. Но трябва да сме подготвени за най-лошото. Ти, аз, Мат и Джони сме длъжни да се подготвим за най-лошото. Нищо чудно още през август да паднат слани. Трябва да очакваме, че може да се стигне дотам, че да няма нито електричество, нито храна, нито бензин за колата, нито нафта за печката. И досега се борихме със зъби и нокти за живота си, разигравахме опити за оцеляване, но от сега нататък ще се наложи да го вземем под внимание по-сериозно.

- „Разигравахме опити за оцеляване“ ли! - креснах. - Да не си мислиш, че за мен това е игра?

- Виж - заговори Мат, макар че не бях сигурна коя от двете ни се опитваше да успокои, - най-мъдрото, което можем да направим, е, да допуснем, че нещата може още повече да се влошат. С мама обсъдихме предпазните мерки, които трябва да предприемем още сега, така че, ако зимата наистина се окаже сурова, да бъдем в по-добра форма.