![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Един ден миналия месец заведох Ричард до пещерата на птицеподобните, за да проверя дали отиването там ще опресни паметта му. Щом се озовахме в тунела, разположен странично от вертикалната галерия, той се изплаши.
— Тъмно — чух го да измърморва. — Не виждам на тъмно. Но те могат.
Отказа да продължи щом отминахме водата в Цистерната, така че го изведох от пещерата.
Макар че никога не го спомена, Ричард знае, че Бенджи и Патрик са синове на Майкъл и вероятно подозира, че ние сме живели като мъж и жена поне през част от времето, когато него го нямаше. Както Майкъл, така и аз бяхме подготвени да го помолим за прошка и да обясним, че не сме се любили (с изключение на зачеването на Бенджи) преди да изминат две години от неговото изчезване. В момента обаче Ричард не изглежда много заинтересуван от този въпрос.
Ние с Ричард започнахме да споделяме брачното си легло малко след като той излезе от комата. Докосвахме се често и се държахме приятелски, но допреди две седмици не се бяхме любили. Всъщност вече бях започнала да си мисля, че сексът е още едно от нещата, които са изтрити от паметта му — до такава степен не реагираше на редките ми предизвикателни целувки.
После дойде една нощ, когато в леглото до мен неочаквано се оказа старият Ричард. Това се е случвало и в други сфери на живота — от време на време предишното му остроумие, енергия и интелигентност се възвръщат, но за кратко. Както и да е, предишният Ричард отново беше страстен, забавен и изобретателен. Това ми дойде като манна небесна. Изпитах удоволствие, което бях погребала дълбоко в спомените си.
Сексуалният му интерес продължи три последователни нощи и изчезна точно толкова неочаквано, колкото се беше появил. Отначало се разочаровах (не е ли такава човешката природа? През по-голямата част от времето искаме всичко да е по-добре. Когато е достатъчно добре, настояваме да трае вечно), но сега вече приемам, че и в тази област има какво да се направи относно неговото лечение.
Снощи, за първи път откак се е завърнал при нас, Ричард изчисли с компютъра траекторията, по която се движим. И двамата с Майкъл бяхме много радостни.
— Все още държим същата посока — обяви гордо. — Сега сме на по-малко от три светлинни години от Сириус.
6 януари, 2210
На четиридесет и шест години.
Бретонът и слепоочията ми са почти напълно побелели. На Земята щях да се замисля дали да не си боядисам косата, но на Рама това е без значение.
Прекалено стара съм, за да забременея, но пък трябва да съобщя това и на малкото момиче, което расте вътре в мен. С огромна изненада установих, че наистина е така. Вече бях навлязла в климактериума — с топлите вълни, моментите на смахнатост и абсолютно непредсказуемите менструации. Но явно спермата на Ричард наистина е създала още едно бебе, ново допълнение към бездомната фамилия, която се носи в пространството.
Ако никога повече не срещнем друго човешко същество (и Елеонора Жана Уейкфийлд се окаже здраво бебе, каквото поне изглежда до момента), ще разполагаме общо с шест възможни комбинации за родители на нашите внуци. Почти сигурно е, че всички тези пермутации няма да се осъществяват, но на мен ми доставя удоволствие да си фантазирам. Бях свикнала да си мисля, че Симон ще се свърже с Бенджи, Кати с Патрик, но къде ще попадне Ели в тези мои сметки?
Това е десетият рожден ден, който чествам на борда на Рама. Изглежда ми напълно невероятно да съм прекарала едва двадесет процента от живота си на този гигантски цилиндър. Нима някога съм имала друг живот? На онази богата на вода планета, която отстои на милиони километри от нас? Нима познавам и други зрели хора, освен Ричард Уейкфийлд и Майкъл О’Туул? Наистина ли Пиер Жарден, известният писател на исторически романи, е мой баща? Нима наистина съм преживяла тайна любовна афера с Хенри, Уелския принц, плод на която беше прекрасната ми първа дъщеря Женевиев?
Всичко това изглежда невъзможно. Поне днес, на четиридесет и шестия ми рожден ден. Много е забавно. И Ричард, и Майкъл са ми задавали въпроса кой е бащата на Женевиев. Все още не съм им казала. Не е ли странно? Какво значение може да има това тук, на Рама? Абсолютно никакво. Но от момента на зачеването на Женевиев това е било моя тайна, която навремето споделих единствено с баща си. Тя беше моя дъщеря. Аз я родих и аз я отгледах. Винаги си повтарях, че биологичният й баща не е важен.