Сянката на чинара [bg]

Джейк млъкна — изобличен, поставен на място от страхотния въпрос.

— Добре де, може да съм имал причина да избързам с молбата.

— Познатата надпревара за съда, а? — попита Дюма с глупашка самодоволна усмивка и надраска нещо в бележника си.

— Без коментар.

— Не мога да намеря Лети Ланг. Да имаш представа къде е?

— Без коментар. Пък и тя няма да разговаря нито с теб, нито с друг репортер.

— Ще видим. Издирих един тип в Атланта, който пише за бизнес списание, и той ми каза, че със заемни средства голяма финансова къща е купила холдингова компания, собственост на господин Сет Хъбард, за сумата от петдесет и пет милиона долара. Станало миналата година. Да ти говори нещо?

— Без коментар, Дюма — отговори Джейк, впечатлен, че прочутият с мързела си репортер е развъртял телефоните.

— Не ме бива много по деловите въпроси, но старецът сигурно е имал дългове, нали така? Без коментар, а?

Джейк кимна — да, без коментар.

— Но не откривам банките му. Колкото повече ровя, толкова по-малко научавам за клиента ти.

— Аз не го познавам — каза Джейк и веднага съжали.

Дюма си записа думите му.

— Знаеш ли дали е имал дългове? Господин Амбърг млъкна и после ми затвори.

— Без коментар.

— Значи, ако напиша, че господин Хъбард е продал нещо за петдесет и пет милиона, без да споменавам дълговете му, защото нямам източници, читателите ми ще останат с впечатлението, че наследството възлиза на много повече, отколкото е в действителност, нали?

Джейк кимна. Дюма го изгледа, почака и накрая си записа. Смени посоката на разговора и попита:

— Големият въпрос, Джейк, е защо човек с имущество за милиони променя завещанието си в деня, преди да се самоубие, прецаква семейството си с новото завещание и оставя всичко на прислужницата си.

Браво на теб, Дюма. Точно това е големият въпрос. Джейк продължи да кима мълчаливо.

— А следващият вероятно е: на какво са станали свидетели Сет и по-малкият му брат, което дотолкова ги е потресло, че Сет го споменава десетилетия по-късно? Прав ли съм?

— Този въпрос несъмнено е важен, но не съм сигурен, че е на второ място.

— Имаш право. Някаква представа къде се подвизава Ансил Хъбард напоследък?

— Ни най-малка.

— Открих техен братовчед в Тюпълоу, който ме осведоми, че семейството от десетилетия го смята за мъртъв.

— Не съм имал време да потърся Ансил.

— Но ще го направиш?

— Да, той е наследник по силата на завещанието. Работата ми изисква да го намеря или да разбера какво се е случило с него.

— И как ще подходиш?