Сянката на чинара [bg]

— Моля те, казвай ми Джейк.

— Ще се опитам.

— Него как го наричаше: господин Хъбард, господин Сет или просто Сет?

Тя отговори бавно и обмислено:

— Когато бяхме само двамата, му казвах Сет, защото той искаше така. Ако имаше още някой, винаги го наричах господин Сет или господин Хъбард.

— А той как те наричаше?

— Лети. Винаги.

Джейк я разпита за последните дни на Сет, за болестта му, лечението, лекарите, медицинските сестри, апетита, всекидневния му режим и нейните задължения. Тя не знаеше почти нищо за работата му и каза, че държал документите си под ключ в къщата, а през последните месеци преместил повечето от тях в кабинета си. Никога не обсъждал бизнеса си с нея или в нейно присъствие. Преди да се разболее, а и след това, когато се чувствал по-добре, той пътувал много и предпочитал да бъде извън града. Домът му бил тих и самотен, не бил щастливо място. Лети често отивала към осем сутринта и нямала никаква работа през следващите осем часа, особено ако Сет бил извън града. Когато бил там, готвела и чистела. След като се разболял и вече бил на смъртно легло, останала до него. Хранела го и, да, къпела го и го миела, когато се наложело. Имали трудни периоди, особено след химиотерапията и радиацията, когато той бил прикован на легло и бил твърде изнемощял, за да се храни.

Джейк подробно й обясни термина „злоупотреба с влияние“. Правното основание да бъде атакувано собственоръчно написаното завещание щеше да бъде атака срещу самата Лети с обвинения, че е била твърде близка със Сет, че е имала прекалено силно влияние върху него и го е манипулирала да я включи в завещанието. За да може Лети да спечели, беше важно да докаже, че те грешат. Докато разговаряха, тя се поотпусна и Джейк си представи предстоящото снемане на показания от нея в стая, пълна с агресивни адвокати, които се боричкат да се докопат до микрофона и до шанса да я въртят на шиш, за да научат какво са правели и не са правели тя и господин Хъбард. И вече изпитваше жал към нея.

Когато Лети се успокои и се овладя, Джейк каза:

— Трябва да ти обясня взаимоотношенията ни, Лети. Аз не съм твой адвокат, а адвокатът по наследството на господин Хъбард и като такъв работата ми е да защитя завещанието му и да спазя условията в него. Трябва да работя съвместно с изпълнителя на завещанието, вероятно това ще е господин Амбърг, за да се съобразим с някои законови изисквания. Например да осведомим потенциални кредитори, да защитим собствеността му, да подготвим опис на цялото му имущество и така нататък. Ако завещанието бъде оспорено, а аз съм сигурен, че ще бъде, тогава работата ми е да се явя в съда и да се боря за него. Не съм твой адвокат, защото ти си наследник по завещанието — както и брат му Ансил Хъбард, и църквата, която е посещавал Сет. Обаче с теб сме на една страна, защото и двамата искаме завещанието да бъде признато. Разбираш ли?