Сянката на чинара [bg]

— В такъв случай допускам, че имате разрешително да практикувате право в този щат — продължи съдия Атли.

— Не, ваша чест, днес още нямаме. Но ще ангажираме местен адвокат.

— Би било умен ход, господин Систрънк. При следващото си явяване в моя съд очаквам да знаете с кой адвокат ще работите.

— Да, господин съдия — отговори Систрънк сдържано и почти подигравателно.

Двамата с Бост седнаха и притиснаха от двете страни безценната си клиентка. Преди началото на изслушването Джейк се опита да поздрави Лети, но адвокатите я бяха обградили. Тя не поглеждаше Джейк в очите.

— Сега вие — посочи съдия Атли към пренаселената маса на защитата.

Стилман Ръш побърза да се изправи.

— Да, господин съдия, аз съм Стилман Ръш от фирма „Ръш“ в Тюпълоу и съм тук заедно със Сам Ларкин и Луис Макгуайър.

Двамата мъже станаха едновременно и кимнаха учтиво на съдията. Познаваха го, не беше нужно дълго представяне.

— Вашата фирма е изработила завещанието от осемдесет и седма година, така ли?

— Именно — отговори Стилман с широка и лигава усмивка.

— Много добре. Следващият.

Едър мъж с кръгла плешива глава се изправи и изръмжа:

— Господин съдия, аз съм Уейд Лание от фирма „Лание“ в Джаксън. Тук съм с колегата си Лестър Чилкот и двамата защитаваме интересите на госпожа Рамона Дафо, дъщеря на покойния. Съпругът й Иън Дафо отдавна е наш клиент и…

— Достатъчно, господин Лание — изръмжа съдия Атли и го прекъсна грубо. — Добре дошли в окръг Форд. Не съм ви питал за другите ви клиенти, нито за фирмата ви.

Присъствието на Уейд Лание също будеше тревога.

Джейк знаеше само какво име му се носи, но това беше достатъчно, за да се ужасява от перспективата да работи с него. Огромна фирма, безмилостна тактика, достатъчно голям успех, за да подклажда егото му и да го поддържа ненаситно.

Съдия Атли отново посочи и попита:

— А вие, господине?

Мъж с грозно спортно сако се изправи рязко и съобщи:

— Господин съдия, казвам се Ди Джак О’Мали и представлявам господин Хършъл Хъбард, син на покойния. Клиентът ми живее в Мемфис, аз също съм от там, но непременно ще се свържа с местен адвокат при следващото си явяване в съда.

— Добра идея. Следващият?

Зад О’Мали се беше сврял слаб мъж с червендалесто лице и буйна остра коса. Той се изправи плахо, като че ли досега никога не се беше обръщал към магистрат, и изрече пискливо:

— Господин съдия, аз съм Зак Зайтлър, също от Мемфис, и съм нает да представлявам интересите на децата на Хършъл Хъбард.

Съдия Атли кимна.

— Значи и внуците имат адвокати?