![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— А, значи натам вървят нещата. Трябва ти безплатен правен съвет от лишен от права адвокат.
— Такива случаи са доста редки.
Лушън сдъвка една хапка и се почеса по брадата.
— Добре де, добре. Семейство Уилбанкс сто години се борят за земята, акциите и банковите си сметки, всичко е спечелено с битка, често тежка. Имало е юмручни удари, разводи, самоубийства, дуели, заплахи за убийство, какво ли не. Уилбанкс са правили всичко. Винаги обаче сме съумявали да не стигаме до съд.
Появи се Сали и доля чашите им.
Известно време се храниха мълчаливо. Лушън беше зареял поглед към моравата пред къщата и мислите му препускаха устремно.
— Очарователно, а, Джейк?
— Да, разбира се.
— И двете страни може да настояват за процес със съдебни заседатели, нали?
— Да, законът не се е променил. Искането за процес със заседатели трябва да бъде внесено преди всички изслушвания, така че този въпрос трябва да се реши скоро. Точно над него искам да поразсъждаваш, Лушън. Това е големият проблем днес. Да го разиграя ли пред съдебно жури, или да се доверя на съдия Атли да вземе решение?
— Ами ако Атли си направи отвод?
— Няма, защото случаят е много интересен. Надали ще му попадне по-голямо състояние, претъпкана съдебна зала и страшна драма, а ако има съдебни заседатели, Атли ще командва парада и в същото време ще се скрие зад тяхната присъда.
— Може би имаш право.
— Въпросът е благонадеждно ли ще е журито от окръг Форд? Ще има трима, най-много четирима чернокожи.
— Доколкото си спомням, съдебните заседатели на Хейли до един бяха бели.
— Сега не става дума за Хейли, Лушън. Съвсем не. Там проблемът беше расов. Тук са намесени пари.
— В Мисисипи всичко е расово, Джейк, не го забравяй. Говорим за обикновена чернокожа жена, която може да наследи вероятно най-солидното състояние в този окръг, а решението е поверено на преобладаващо бели съдебни заседатели. Въпрос на раса и пари, Джейк, рядка комбинация по тези места.
— Ти би ли рискувал със съдебни заседатели?
— Не казах това. Нека да си помисля малко. Ще ти дам безценния си съвет, макар и все още безплатен за теб, след нужния размисъл.
— Съгласен.
— Може да се отбия днес следобед. Търся една стара книга, която сигурно е на тавана.
— Кантората е твоя — каза Джейк и избута чинията си.
— А ти закъсняваш с наема.
— Съди ме.
— Много бих искал, но си разорен. Живееш под наем, а колата ти е почти толкова стара, колкото и моята.
— Май трябваше да се заема с мебелния бизнес.
— С каквото и да е, само не с право. Този случай ми допада, Джейк. Може и да поработя по него.
— Разбира се, Лушън — успя да отвърне Джейк без колебание. — Намини по-късно днес следобед и ще поговорим. — Той се изправи и остави салфетката си върху масата.
— Няма ли да пиеш кафе?
— Не, трябва да тръгвам. Благодаря за обяда и предай поздрави на Сали.
11
Любопитен стажант, който душеше из старите архиви в дъното на коридора, чу клюката, която пълзеше откъм автомата за вода, и отиде да направи копия на най-новото завещание, което щеше да бъде легализирано в окръг Форд. Когато се върна в кантората, го показа на шефовете си, направи още копия и започна да изпраща факсове. Шефовете му също изпращаха факсове и по обед в сряда двете страници на завещанието на Сет се появиха на най-различни места в щата. Любима фраза на всички стана „да издъхнат в страдание“, но не след дълго догадките за размера на имуществото на покойния се превърнаха в основна тема на разговорите.
Щом напусна дома на баща си, Хършъл се обади на адвоката си в Мемфис, за да предаде чудесната новина, че скоро ще наследи „няколко“ милиона долара. Занимаваше го най-вече мисълта за бившата му съпруга — още страдаше от развода — и го интересуваше дали тя може да предявява претенции. Адвокатът го увери, че не може. После се обади на свой приятел, също адвокат в Тюпълоу, за да разпространи слуха, и успя да вметне, че състоянието на Сет Хъбард възлиза на „повече от 20 милиона долара“.
Веднага щом излезе на Начис Трейс Паркуей и се отправи на юг, Иън Дафо нагласи автопилота на петдесет мили в час и се настрои за приятно пътуване. Движението беше слабо, слънцето беше високо на небето, листата започваха да жълтеят и някои вече капеха, щом задухаше. Жена му, както винаги, му усложняваше живота, но той имаше причина да се усмихва. Беше успял да отклони приказките за развод, поне засега. Тя имаше махмурлук, току-що беше погребала баща си и нервите й бяха обтегнати, а Рамона не се справяше добре със злополучията дори в хубавите си дни. Иън можеше да я успокои, да я убеди, да целува задника й достатъчно дълго, за да замаже проблемите им и да се заемат да управляват новопридобитото си богатство. Заедно. Сигурен беше, че ще успее да се справи.