Сянката на чинара [bg]

През следващия един час успяха да постигнат някакъв напредък. Въпреки емоционалните сривове на Лети Джейк успя да я запознае в основни линии с административните процедури: времето, участващите лица, явяванията в съда, данъците и накрая — прехвърлянето на активите. Колкото повече говореше, толкова повече тя се объркваше и той подозираше, че не след дълго ще трябва да повтори много от казаното. Премълча проблемите, свързани с оспорването на едно завещание, и предпазливо предрече какво може да се случи. Джейк познаваше съдия Атли и знаеше, че той мрази делата да се влачат и адвокатите да се мотаят, затова смяташе, че процесът, ако изобщо се стигне до процес, ще се проведе през следващите дванайсет месеца. Вероятно и по-рано. И понеже на карта бе заложено страшно много, изгубилата страна сигурно щеше да обжалва, така че щяха да минат още две години преди окончателния резултат. Когато Лети започна да осъзнава какво изпитание й предстои и колко дълго може да продължи, решимостта й укрепна и тя овладя емоциите си.

Два пъти попита дали има начин всичко да мине мирно и тихо. Не, отговори й Джейк търпеливо, това би било невъзможно. Тя се боеше от Симиън и престъпното му семейство и се чудеше дали да не се премести другаде. Джейк не можеше да я посъветва по този въпрос, но вече си представяше предстоящия хаос в живота й, след като отвсякъде заприиждат роднини и близки приятели.

Два часа по-късно Лети неохотно си тръгна. Джейк я изпрати до входната врата. Тя надникна през стъклото и огледа тротоара и улицата, сякаш предпочиташе да остане вътре, където бе в безопасност. Завещанието я беше разтърсило. Тя се почувства смазана от тежката правна машина и в този момент можеше да има доверие само на Джейк. Когато най-накрая излезе на улицата, очите й отново се насълзиха.

— Това сълзи на радост ли са, или е уплашена до смърт? — попита Рокси, след като Джейк затвори вратата.

— И двете, бих казал.

Секретарката размаха розово листче с оставено по телефона съобщение.

— Обади се Лий Глупака. Надушил е следата.

— О, я стига.

— Не се шегувам. Можел да се отбие днес следобед и да поразрови из мръсното бельо на Сет Хъбард.

— И какво му е мръсното? — попита Джейк, поемайки бележката.

— Според Глупака всичко е мръсно.

Дюма Лий пишеше за „Форд Каунти Таймс“ и се славеше с факта, че изопачава фактите и се разминава на косъм със съдебни дела за клевета. Небрежни и напълно преодолими, грешките му обикновено бяха дребни и безобидни и никога не стигаха до явна клевета. Той объркваше дати, имена и места, но никога не беше злепоставял сериозно никого. Чуваше гласа на улицата, имаше страхотен нюх, усещаше събитията почти незабавно след или по време на развитието им и макар да беше прекалено мързелив, за да рови продължително, на него можеше да се разчита да раздвижи нещата. Предпочиташе да отразява събитията в съда, най-вече защото сградата се намираше точно срещу редакцията на вестника и голяма част от архива му беше публично достояние.