Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, господине. Те са бенефициенти и според предишното завещание.
— Ясно. Допускам, че присъстват в залата.
— Да.
— Благодаря ви, господин Зайтлър, и ако още не сте разбрали, при следващото си явяване тук си доведете местен адвокат. Разбира се, освен ако нямате право да практикувате в този щат.
— Имам, господин съдия.
— Много добре. Следващият.
Един адвокат, който беше останал без стол и се беше облегнал на перилата в ъгъла, се озърна и каза:
— Господин съдия, аз съм Джо Брадли Хънт от „Скоул“ в Джаксън и…
— От коя фирма?
— „Скоул“, господин съдия. „Скоул, Ръмки, Ратлиф, Бодини и Закарайъс“.
— Съжалявам, че попитах. Продължете.
— Представляваме интересите на двете непълнолетни деца на Рамона и Иън Дафо, внуци на починалия.
— Добре. Още някой?
Проточени шии и очи зашариха из тълпата. Съдия Атли пресметна набързо и заключи:
— Една дузина хора. Дотук преброих единайсет и няма причина да не очаквам появата на още. — Магистратът размести някакви документи и огледа зрителите в съдебната зала.
От лявата му страна, зад Джейк и Лети, седяха група чернокожи, сред които бяха Симиън, децата и внуците, няколко братовчеди и лели, Сайпръс, един проповедник и много приятели, стари и нови, дошли за морална подкрепа на Лети, докато тя предприема първите стъпки в борбата за онова, което й се полага по право. Отдясно на съдията, от другата страна на пътеката, зад групата адвокати, обединили сили да оспорят последното завещание, имаше група бели хора, сред които бяха Иън, Рамона и двете им деца, Хършъл и двете му деца, бившата му съпруга, макар да беше седнала възможно най-далече, на последния ред, Дюма Лий и още един репортер, и обичайното редовно присъствие в съдебната зала — зрители, които рядко пропускаха съдебен процес или публично изслушване. Помощник-шериф Пратър стоеше до вратата на залата. Бе изпратен от Ози да слуша всичко и после да му докладва. Лушън Уилбанкс седеше на задния ред от страната на чернокожите, отчасти скрит зад пълен млад мъж. Двамата с Атли се познаваха от много години и Лушън не искаше да го разсейва.
Броени минути преди да започнат, Джейк се опита учтиво да се представи на Хършъл и Рамона, но те грубо му обърнаха гръб. Сега врагът беше той, не баща им. А Иън имаше вид на човек, готов да фрасне един на Джейк. Децата им бяха издокарани като примерни колежанчета и излъчваха арогантността на наследственото богатство. Двете деца на Хършъл, обратно, бяха немарливи и размъкнати. Преди броени дни четиримата бяха твърде заети да отидат на погребението на обичния си дядо, но сега приоритетите им внезапно се бяха променили.
Джейк смяташе, че адвокатите са внушили на семействата необходимостта децата да присъстват, да бъдат видени, да се обвържат тясно с последиците от решенията на съда. Според него това беше загуба на време, но залозите бяха високи.
В този момент Джейк се почувства съвсем сам в претъпканата зала. Ръсел Амбърг до него беше неотзивчив, сдържано учтив и възнамеряваше на бърза ръка да се отърве от задълженията си. Зад него седеше Лети — с нея Джейк би трябвало да може да говори. Но двама адвокати я пазеха като питбули, нахъсани за улична битка за огромното богатство. И това бяха хората от неговата страна в залата! В отсрещната половина глутница хиени дебнеха за всяка възможност да се нахвърлят отгоре му.
— Прочетох и двете завещания — съобщи съдия Атли. — Ще продължим с последното, написано на първи октомври. Молба за легализирането му е подадена на четвърти октомври. Господин Бриганс, заемете се с управлението на наследството, което законът изисква — публикувайте известие за кредиторите, подайте предварителен опис и така нататък. Очаквам да го направите бързо. Господин Амбърг, разбрах, че желаете да се оттеглите.
Амбърг бавно се изправи и каза:
— Точно така, господин съдия. Няма да понеса процедурата. Като изпълнител на завещанието, ще трябва да положа клетва, че това е действителното завещание на Сет Хъбард, а аз отказвам да положа такава клетва. Не одобрявам това завещание и не желая да съм част от него.
— Господин Бриганс?
Джейк се изправи до мъжа, който скоро щеше да му стане бивш клиент, и каза:
— Господин съдия, господин Амбърг е бил адвокат и познава основните етапи от легализирането на едно завещание. Ще подготвя документите, които му позволяват да се оттегли, и същевременно ще подам списък с имената на хора, които биха могли да го заместят.