Сянката на чинара [bg]

— А биха ли я харесали съдебните заседатели?

— Бели съдебни заседатели ли имаш предвид?

— Не знам. Разбирам чернокожите много по-добре от повечето бели. Не съм расист, Джейк. Аз съм един от десетината бели в окръга, които не са заслепени от расизма. Бях първият и единствен бял член на Националната асоциация за защита на чернокожите. По едно време почти всичките ми клиенти бяха чернокожи. Познавам тези хора и знам, че участието им в това жури може да създаде проблеми.

— Лушън, погребението беше вчера. Не прибързваш ли?

— Може би, но този разговор рано или късно ще се проведе. Късметлия си да имаш човек като мен на своя страна, Джейк. Достави ми удоволствие. Говори с мен. Мнозина чернокожи ще завидят на Лети Ланг, защото сега е една от тях, но ако получи парите, ще стане най-богатият човек в окръг Форд. Тук няма богати черни. Нечувано е. И тя вече няма да е черна. Ще стане надута и богата и ще се държи високомерно с всички, особено със своите. Следиш ли мисълта ми?

— До известна степен, да, но въпреки това предпочитам в журито да има чернокожи. Ще бъдат по-благоразположени от бедни бели южняци, които едва смогват да си плащат ипотеката.

— И бели южняци не трябва да има.

Джейк се засмя и каза:

— Е, ако елиминираш чернокожите и бедните бели, кой точно ще влезе в предпочитаното от теб жури?

— Още го обмислям. Случаят ми харесва, Джейк. От обед не мисля за нищо друго. Спомних си защо някога обичах правото. — Лушън се приведе напред на лакти и погледна Джейк, като че ли той щеше да се задави от следващите му думи. — Искам да присъствам в съдебната зала.

— Изпреварваш събитията. Ако изобщо има процес, той ще е след месеци.

— Знам го, разбира се. Но ще ти трябва помощ, много помощ. Отегчен съм, Джейк, омръзна ми да седя на верандата и да пия. Трябва да престана да се наливам. Пиенето ме притеснява, признавам си честно.

И с основание.

— Иска ми се да идвам в кантората. Няма да се пречкам. Знам, че повечето хора странят от мен, и разбирам защо. По дяволите, и аз самият бих се избягвал, ако можех. Така ще си имам занимание, което няма да ми позволява да припарвам до бутилката поне денем. Бездруго познавам законите по-добре от теб. Искам да присъствам и в съдебната зала.

За втори път го споменаваше, а Джейк знаеше, че желанието му няма да се изпари току-така. Съдебната зала беше голяма и внушителна, имаше различни части и много седящи места. Дали Лушън искаше да седне сред зрителите и да наблюдава представлението? Или смяташе да бъде на масата сред другите адвокати, с което страшно щеше да усложни живота на Джейк? Ако отново искаше да бъде приет в адвокатската колегия, трябваше за втори път да изтърпи мъчението и да се яви на изпита. Ако успееше, щеше да възстанови адвокатските си права, което, разбира се, щеше да го върне в професионалния живот на Джейк.

Ужаси се, като си представи как Лушън седи на адвокатската маса на няма и пет метра от ложата на съдебните заседатели. За повечето бели хора той беше фигура от миналото, откачен стар пияница, издънка от горд в миналото род, който сега спеше с прислужницата си.