Сянката на чинара [bg]

— Сериозна посещаемост — развеселено отбеляза той, оглеждайки залата.

Имаше толкова много адвокати, че настаняването им се оказа проблем. Джейк бе пристигнал рано и се бе настанил на масата на ищците. В момента седеше там заедно с Ричард Амбърг, който сутринта го беше осведомил, че иска да се откаже. Плътно зад тях, в тяхната половина, но не точно в техния отбор, седеше Лети Ланг. От двете й страни се бяха настанили адвокати — и двамата чернокожи, и двамата от Мемфис.

Светът на Джейк се бе разтърсил предишния ден, когато бе чул новината, че Лети е наела Букър Систрънк, небезизвестен скандалджия, чието участие в делото сериозно щеше да усложни нещата. Джейк се бе опитал да звънне на Лети. Все още бе изумен от решението й. Беше крайно несъстоятелно.

Отсреща, плътно един до друг на масата на ответниците, се бяха настанили група адвокати в хубави костюми. По редовете стари дървени пейки зад адвокатите се беше разположила внушителна тълпа любопитни зрители.

— Преди да започнем — поде съдия Атли, — трябва добре да осъзнаем къде се намираме и какво искаме да свършим днес. Не сме тук, защото някой е внесъл някакво искане. Това ще стане по-късно. Днес целта ни е заедно да съставим план за общи действия. Доколкото разбирам, господин Сет Хъбард е оставил две завещания. Едното внасяте за легализиране вие, господин Бриганс, собственоръчно написано завещание с дата първи октомври тази година.

Джейк кимна, без да се изправя. Ако адвокат разговаряше със съдия Атли, не беше зле да се изправи. Кимването от място беше приемливо, но на границата.

— Има и второ завещание с дата седми септември миналата година, но то е категорично отменено от собственоръчно написаното. Някой знае ли за трето завещание? Има ли вероятност господин Хъбард да е оставил и друга изненада? — Той замълча само за секунда и огледа съдебната зала. На върха на носа му бяха кацнали очила за четене с дебели рамки. — Да, така си и знаех. — Размести няколко документа и си отбеляза нещо. — Добре, да започнем оттук. Моля да се изправяте и да казвате името си, за да се запознаем.

Сочеше към Джейк, затова той стана и се представи. След него се изправи Ръсел Амбърг и също каза името си.

— Вие сте изпълнител на собственоръчно написаното завещание, така ли? — попита съдия Атли, за да спази нужната формалност.

— Да, господине, но предпочитам да си спестя всичко това — отговори Амбърг.

— Ще имаме предостатъчно време по-късно да се заемем с проблема. А вие, със светлосивия костюм?

По-високият чернокож адвокат се надигна решително и закопча горното копче на шития по поръчка костюм.