Сянката на чинара [bg]

Рамона се беше излегнала на задната седалка и бе закрила очите си с ръка. Беше престанала да говори и дишаше тежко. Иън често се обръщаше назад, докато не се увери, че тя вече спи дълбоко, после внимателно посегна към новия си телефон в колата и звънна в офиса си. Възможно най-тихо запозна партньора си Родни само с най-основното.

— Старецът си отиде… състоянието е някъде над двайсет милиона… мебели и дървесина… направо смайващо… нямах представа… само видях завещанието… четирийсет процента, след данъците… не е зле… за около година… не се шегувам… повече по-късно.

Иън продължи да шофира. Усмихваше се доволно и мечтаеше за по-добър живот. Дори ако се разведеше, щеше да получи част от нейното наследство, нали? Зачуди се дали да не се обади на адвоката си, но разумно реши да изчака. Телефонът внезапно звънна, стресна го и събуди Рамона.

— Ало? — вдигна слушалката Иън.

Отсреща прозвуча мъжки глас:

— Обажда се Стилман Ръш, дано не ви безпокоя. Пътуваме обратно за Тюпълоу.

— Ни най-малко. Ние сме на „Трейс“ и имаме още няколко часа път. Няма какво друго да правим, освен да говорим.

— Вижте, възникнаха дребни усложнения, така че минавам направо на въпроса.

Гласът звучеше леко напрегнато и Иън веднага разбра, че нещо не е наред. Рамона се надигна на задната седалка и разтърка подутите си очи.

Стилман продължи:

— Нямахме възможност да отворим процедурата по наследството на господин Хъбард днес сутринта, защото вече беше представено друго завещание. Оказа се, че адвокат от Клантън е отишъл в съда късно вчера и е подал уж собственоръчно написано завещание от миналата събота, деня преди смъртта на господин Хъбард. Собственоръчно написаните завещания все още са законни, ако отговарят на някои критерии. Неговото е направо ужасно. Не оставя нищо за семейството — Рамона и Хършъл категорично са изключени — и вместо това дава деветдесет процента от наследството на Лети Ланг, прислужницата.