Игри за милиарди [bg]

10

Тримата мъже напрягаха слух, за да чуят всяка дума. Уолтърс, Белуедър, както и главорезът Самюъл Парнър, шеф на отдела по изкупуванията, се бяха натъпкали в малката стаичка в сутерена, за да чуят на запис какво говори Джак.

В момента, в който вратата хлопна, тримата се отпуснаха и размениха усмивки. При влизането на Джак в „Принстън Ин“ един от хората на охранителната фирма, облечен в оранжев панталон и черен пуловер, се бе блъснал в него и незабелязано бе закачил на сакото му миниатюрен предавател, последна дума на техниката.

Разговорът в ресторанта беше записан без проблеми в паркиран наблизо ван, а после ретранслиран в реално време до стаичката в сутерена на Капитол Груп.

Не че имаха проблеми с доверието към Джак.

Нямаха никакви. Просто му нямаха доверие и толкова.

— Е? — Белуедър се обърна към Парнър.

— Много го бива. Добър е, абсолютно сте прави. — Парнър едва сдържаше усмивката си. Беше чул как този тип се бе справил с двама от най-добрите му служители, но не го беше виждал в действие.

— Страхотен е, нали? — отбеляза Белуедър, горд с новия си улов.

— Направи го брилянтно. Абсолютно брилянтно — обади се Уолтърс и се ухили като баща, чийто син току-що е вкарал гол за училищния отбор. — Особено ми хареса как се прави на симпатяга, преди да си е показал зъбите.

— Не би ли искал да видиш физиономиите им? — добави Белуедър. — Тъпаците изобщо не разбраха какво им се случи.

— Наистина ли се е свързал с банките им, или беше блъф? — попита Парнър.

— Щом го каза, вероятно се е свързал. Знаеше сумите. Обмислил е всяка подробност. Нашето момче е пълно с изненади.

— И през ум не ми е минавало да правя такива неща, никога! — отбеляза Парнър и поклати глава с искрена завист.

— Но все още не са се съгласили — каза Уолтърс. — Това е перфектна игра на притискане. Или вземи моите пари, или чакай и гледай как ще ти ги вземат банките, а после си тръгни без нищо. Всъщност нямат избор — обърна се към Парнър той. — Колко време им даваш?

— Да видим… — Парнър се замисли, за да пресметне. Принудителните изкупувания бяха негова специалност и без излишна скромност той се смяташе за един от най-добрите в откриването на годни за оказване на натиск слаби места. Надушваше предстоящи корпоративни катастрофи от километри. — Остават три дни до края на месеца. Арван трябва да плаща заплати и вноски по кредитите. Вероятно дължи пари и на доставчиците си. Освен това го чакат сметките за електричество, вода и други подобни разходи.