Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Стоун продължи:

— Освен това, известен е и случаят с Евита. — Той притвори очи, за да се концентрира по-добре. — Тя умира през 1952 г., едва прехвърлила тридесетте. Рак. Хуан извиква специалист по балсамирането, владеещ и най-сложните способи. Той бил разработил метод, използуващ артериално инжектиране на парафин и формалин, които предотвратяват дехидратирането. Спирт, глицерин, формалин и тимол. След това потапял тялото в разтвор на нитроцелулоза — нитроцелулоза, разтворена в смес от трихлоротилен и ацетат, при което върху тялото остава тънка плака.

— За бога, Чарли? По памет ли говориш? Забравих, че имаш невероятни умствени способности. Добре, каква е връзката?

— Хуан Перон искал любимата му Евита да бъде изложена за поклонение непрекъснато, точно както Ленин в Москва. Бил твърдо решен на това и дори в предсмъртните й дни не й разрешавали да взима никакви лекарства, които могат да възпрепятствуват действието на химикалите и да направят балсамирането невъзможно.

Ансбах впери поглед в Стоун.

— Химикали ли?

— Голям брой лекарства въздействуват върху тъканите, блокирайки навлизането на балсамиращия разтвор. Те разрушават системата от капиляри и опитът за балсамиране пропада. Няма осмотично налягане, балсамиращата течност не се просмуква равномерно и електролитният баланс е нарушен. По такъв начин балсамирането остава незавършено и не е трайно.

— Ами тези лекарства… В тях включват ли се примерно отрови?

— Именно отрови — отвърна Стоун. — Арсеник, стрихнин, голям брой отрови могат да блокират процеса. А също и някои други вещества. Доста често не е никак лесно да се балсамира човек, който е бил отровен.

— Господи! — възкликна Ансбах. — Това обяснява…

— Както знаеш, носят се разни слухове, че Ленин е бил отровен. Доста са разпространени. Че Сталин го е премахнал. Спомням си, четох нещо такова в мемоарите на Троцки. Не беше нищо повече от безпочвено бръщолевене, разбира се, но все пак…

Ансбах кимна.

— Десетилетия наред този слух се носи из Лангли!

— Чувал ли си за книгата „Лицето на жертвата“? Била е публикувана през 50-те години от една рускиня на име Елизабет Лермоло.

— Не.

— Там, доколкото си спомням, тя казва, че докато била в затвора на НКВД, срещнала някакъв старец, който бил личният готвач на Ленин през последните години от живота му. В деня, когато Ленин починал, той внесъл закуската му и Ленин му дал знак, че иска да му съобщи нещо. Не можел да говори, но му пъхнал бележка, на която пишело, че е бил отровен.

— Основателят на Съветската държава… — промълви тихо Ансбах. — Ако това е вярно, тогава ти си прав. Божичко. Последствията ще бъдат грандиозни. Вероятно балсамирането на Ленин е било нетрайно, защото е бил отровен.

Замълча, докато сервитьорът му наливаше кафе.

— Това е последното нещо, което Горбачов ще иска да направи достояние на обществеността.