Чернооката блондинка [bg]

Сега лежах по гръб, извърнал лице настрани върху възглавницата, загледан в розите. Изглеждаха като нарисувани с плътни петна конфитюр от ягоди, впоследствие изсъхнал и изгубил лъскавината си. Току-що се бях любил с една от най-красивите жени, които ръцете ми бяха получили шанса да прегърнат, но въпреки това се чувствах неловко. Истината бе, че Клеър Кавендиш не е в моята категория, съзнавах го. Тя имаше класа, имаше колкото си иска пари, беше омъжена за играч на поло и караше италианска спортна кола. Какво търсеше в леглото с мен, по дяволите?

Не знаех, че е будна, но така се оказа. Сигурно за пореден път беше прочела мислите ми, защото попита по типичния си сластен начин:

— С всичките си клиенти ли спиш?

Обърнах глава към нея върху възглавницата.

— Само с жените — отвърнах.

Тя се усмихна. В най-красивите и очарователни усмивки има мъничко меланхолия. Нейната беше такава.

— Радвам се, че дойдох тази вечер — каза. — Бях толкова напрегната и ти ме изгледа толкова студено, когато пристигнах, че за малко да се обърна и да си тръгна.

— И аз бях напрегнат. Радвам се, че остана.

— Е, вече трябва да тръгвам.

Целуна върха на носа ми и се надигна. Гърдите ѝ бяха съвсем малки, почти незабележими, когато беше легнала. Само като ги зърнах, и устата ми пресъхна. Бяха плоски отгоре и налети отдолу, а зърната им бяха щръкнали толкова сладко, че извикаха усмивката ми.

— Кога ще те видя пак? — попитах. В подобни случаи се чудиш какво да изтърсиш.

— Скоро, надявам се.

Беше се извърнала настрани и си обуваше чорапите, седнала от едната страна на леглото, с гръб към мен. Имаше красив гръб, източен, слаб, стесняващ се към кръста. Искаше ми се да запаля цигара, но никога не пуша в леглото, след като съм правил любов.

— Какво ще правиш сега? — попитах.

Тя ме изгледа над голото си рамо.

— Какво имаш предвид?

— Два през нощта е — поясних. — Надали имаш навика да се прибираш по това време.

— О, питаш дали Ричард ще се чуди къде съм? Допускам, че той е навън с някое от момичетата си. Вече ти казах, имаме споразумение.

— Уговорка, така каза първия път, струва ми се.

Отново ми обърна гръб и се зае с жартиерите.

— Споразумение, уговорка, все едно.

Изправи се, нахлузи полата си и дръпна ципа. Харесва ми да гледам как жените се обличат. Разбира се, не е толкова забавно, както когато се събличат. Преживяването е по-скоро естетическо.

— Така или иначе, той няма да е си е вкъщи и няма да разбере кога съм се прибрала. Не че го интересува.