Тебеширения човек [bg]

− Значи, доста.

− Предполагам.

− В какво състояние си тръгна?

− Не е залитал, нито е завалял думите, но беше на градус.

− И вие го оставихте да се прибира пеша до хотела?

− Не, предложих да му извикам такси, но той каза, че разходката ще му помогне да си избистри главата.

− Ясно. И в колко часа си тръгна?

− Не много късно. Преди десет и половина.

− И повече не сте го виждали тази вечер?

− Не.

− Предали сте портфейла му на дежурния сержант…?

С голям зор. Той искаше да го задържа, но аз бях много настоятелен.

− Да.

− Как се озова у вас?

− Мики трябва да го е забравил на тръгване.

− И не сте се опитали да му го върнете същата вечер?

− Разбрах чак на другия ден. Клои го намери и ми се обади.

− По кое време?

− Около обяд. Пробвах да се свържа с Мики и да му кажа, но той не си вдигаше телефона.

Още дращене по тефтера.

− И тогава отидохте в хотела, за да проверите дали приятелят ви е добре?

− Да. И там ми казаха, че не се е прибирал вечерта. Тогава реших да съобщя в полицията.

Нови кимвания. После Фърнис пита:

− Как ви се стори приятелят ви онази вечер?

− Ами… нормално.

− В добро настроение ли беше?

− Мисля, че да.

− Каква беше целта на посещението му?

− От значение ли е това?

− Просто толкова години не сте поддържали връзка, а сега той изведнъж ви идва на гости. Малко е странно.

− Хората са странни, както би казал Джим Морисън[4].

Те ме гледат безизразно. Явно не са фенове на класическия рок.

− Вижте — продължавам. — Това беше среща между стари познати. Говорихме за много неща — за миналото, за плановете си. За книгата, която Мики пише. Нищо необичайно. А сега бихте ли ми обяснили защо са всички тези въпроси? Случило ли се е нещо?

Те сякаш се поколебават, сетне Данкс затваря бележника си.

− Днес е открит труп на мъж, отговарящ на описанието на вашия приятел Мики Купър. В момента се опитваме да установим обстоятелствата около смъртта му.

Трепкаща на вятъра ограждаща лента. Тълпа от зяпачи. Неумолимо носеща се мътна, кафява вода.

− Той се е удавил — промълвявам.

И двамата застават нащрек.

− Защо смятате така?

Въздъхвам.

− Видях полиция долу край реката. Някой ми каза, че са открили тяло. Просто стигнах до заключение.

Нещо неуловимо преминава помежду им.

− Боя се, че „заключението“ ви е правилно. Но точните обстоятелства остават неясни.

− Не разбирам.

− Паркът „Олд Медоуз“ се намира в посока, обратна на хотела на вашия приятел.

− Да, вярно.

− Какво тогава е търсил там?

− Може да е решил да заобиколи, докато изтрезнее? Или пък да е сбъркал пътя?

− Възможно е — отвръща скептично единият.

− Да не би да смятате, че смъртта на Мики не е нещастен случай?

− Напротив. Сигурен съм, че това е най-вероятното обяснение. Но сме длъжни да разгледаме и други възможности.