Шадоу стрийт 77 [bg]

Може би беше нова служителка, която не беше наясно с правилника.

— Обажда се Туайла Треърн от 2-А. Бихте ли се погрижили моят ескалейд да бъде изваден от гаража веднага?

— Съжалявам, госпожо. Избрали сте оператор. Ако знаете номера на този портиер, ще се радвам да ви свържа с него.

Избрала? Да ме свърже?

Докато гледаше майка си, Уини вдигна вежди. Туайла попита оператора.

— Не сте ли на рецепцията?

— Не, госпожо. Тук е „Сити Бел“. На кого искате да позвъните?

Туайла не беше чувала за „Сити Бел“. Тя каза.

— Искам да се свържа с рецепцията на „Пендълтън“.

— Семейство Пендълтън? За имението ли става въпрос? Изчакайте момент, моля. — След кратко мълчание тя се обади отново. — Семейство Пендълтън вече не са в списъка ни дали случайно… нямате предвид „Бел Виста“?

Туайла беше достатъчно наясно с историята на сградата, за да знае, че когато е била семеен дом, се е наричала „Бел Виста“. Но това е било някъде до седемдесетте години на двайсети век.

Операторът допълни:

— Господин Гифърд Осток и семейството му. Боя се обаче, че номерът е лична информация.

— Гифърд Осток? — това име не говореше нищо на Туайла.

— Да, госпожо. След като господин Пендълтън… си отиде… ами… „Бел Виста“ е домът на господин Осток.

Андрю Пендълтън беше умрял преди повече от един век.

— Този Осток вече не живее тук — каза Туайла.

— О, напротив, госпожо. Живее там поне от трийсет години.

Туайла никога не беше попадала на толкова разговорлива и търпелива телефонистка. Ала колкото и приятно да звучеше жената, изкушаваща бе мисълта, че безпрецедентното й търпение може би представлява тънък присмех, ако не и нещо по-зловещо.

Въпреки че не си даваше сметка защо задава този въпрос, докато и последната дума не се отрони от устата й, Туайла попита:

— Съжалявам, обърках се за момент. Можете ли да ми дадете номера на кино „Парамаунт“?

Кино „Парамаунт“, салон в стил ар деко от трийсетте години на двайсети век, се намираше в подножието на Шадоу Хил, съвсем близо до „Пендълтън“.

Телефонистката не каза на Туайла да набере 411 за пряка връзка. Вместо това след кратка пауза отвърна:

— Да, госпожо. Номерът е Диърфийлд 227.

— ДЕ-227. Това са само пет цифри.

— Да ви свържа ли аз, госпожо?

— Не. Ще се обадя по-късно. Можете ли да ми кажете дали местата на буквите на телефоните с тонално избиране съответстват на тези с шайби?

След като вероятно помисли, че разговаря с пияна, телефонистката най-после въздъхна, но остана любезна.

— Съжалявам, госпожо, но не зная какво означава тонално избиране.

— Коя година е? — попита Туайла, а Уини отново повдигна вежди.