![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Разпозна мястото от снимките. Това не беше преддверието на „Пендълтън“ през 2011 година, а приемната на „Бел Виста“ от едно време; сградата с апартаменти я нямаше, беше се завърнал частният дом. В края на деветнайсети век Шадоу Стрийт била първата в града, снабдена с електричество, а „Бел Виста“ била първата къща без газени лампи. Светлината била по-приглушена, тъй като крушките били от примитивното производство на Едисон от началото на революцията на осветлението.
Понякога под въздействието на стрес или силно вълнение Сайлъс получаваше познатия тремор в челюстта, от който устата му се изкривяваше, както и в лявата ръка. Започна да трепери и сега, не от страх, а от почуда. Миналото и настоящето сякаш имаха среща тук, като че всички отминали дни бяха просто през една врата, праг, стъпало разстояние.
Право срещу него се отвори врата и се случи нещо невероятно. Мъжът, който влезе, беше починал десетилетия преди раждането на Сайлъс Кинсли. Андрю Пендълтън. Милиардерът от Златната епоха. Първият собственик на този дом.
Не беше дух, не дрънкаше вериги с цел да тормози Ебенизър Скрудж, а пътешественик във времето. Облеклото му беше от друга епоха: панталони с широки маншети, сако с тесни ревери, жилетка с висока яка и собственоръчно вързана папийонка.
Изненадан, Пендълтън попита:
— Кой сте вие?
Преди Сайлъс да успее да отговори, „Бел Виста“ се разми и изчезна, сякаш е била само мираж, а отдавна починалият бизнесмен се загуби от погледа му заедно с приемната. Сайлъс се озова в ярко осветеното фоайе на „Пендълтън“, където всичко беше както обикновено.
Зад бюрото на портиера беше вратата на дрешника, който използваха по време на партитата в съседната зала. Падмини Бахрати излезе оттам — стройна красавица с невероятно тъмни очи, която напомняше на Сайлъс за неговата Нора.
— Господин Кинсли — обърна се към него тя, — как сте тази вечер?
Примигвайки и още разтреперан, Сайлъс остана безмълвен за миг, а после попита:
— Видя ли го?
Тя оправи маншетите на блузата си и попита:
— Кого?
Предвид поведението й, трансформацията на фоайето не беше засегнала дрешника. Тя нямаше представа за случилото се.
Сайлъс се стремеше да говори спокойно.
— Един мъж. Излизаше. Беше облечен като в края на деветнайсети век.
— Явно такива са новите модни тенденции — подхвърли Падмини. — Което е чудесно, като се има предвид как се обличат хората напоследък.
Туайла Треърн
Щом хлопна вратата на стаята на Уини с надежда каквито и зли сили да властваха, да си останат там и забърза с момчето по коридора към главната спалня, първата мисъл на Туайла беше да хвърли най-необходимите неща в един куфар и да напуснат „Пендълтън“. В момента, в който стигна до прага на спалнята си, реши, че ще е глупаво да се бави и минута повече от необходимото. Всичко се беше променило пред очите й и после отново се беше възстановило. Не й беше ясно какво се случваше, но трябваше да действа, както би действала, ако види призрака на обезглавен човек, който й говори, държейки главата си в ръка: да се махне на мига.
Нужна й бе единствено чантата й. Там бяха ключовете за колата, чековата й книжка и кредитните карти. Можеха да си купят дрехи и всичко, което им потрябваше.
— Върви до мен — подкани тя Уини, докато крачеше през дневната към онази част на апартамента, в която се намираше кабинетът й; беше оставила чантата си там.
Не ходеше често на църква, а може би трябваше. Туайла беше вярваща, израсла в дом, където често се цитираше Библията, молеха се всеки ден преди вечеря и още веднъж преди лягане. В родното й градче и в семейството й повечето хора се стараеха да живеят праведно с убеждението, че този живот е подготовка за следващия. Когато татко й Уинстън загина при експлозия във въглищната мина, много от присъстващите на погребението му казваха:
— Вече е на по-добро място — и вярваха в думите си.
Съществуваше този свят и другият след него и Туайла беше написала песен за нуждата от смирение пред светлината на смъртта и още една за тайнството на Божията благодат, като и двете се бяха превърнали в хитове.
Каквото и да представляваше следващият свят, тя беше убедена, че стените в рая не се рушаха, не бяха покрити е петна и черен мухъл като стената, която се беше променила в стаята на Уини. Ако в рая има телевизори — което беше също толкова малко вероятно, колкото и да има онкологични клиники, — те няма да бъдат средство за шпиониране, нито устройства, които да дават заповед за унищожение с компютърно генериран глас. Това не приличаше дори и на ада, а на някакво адско място на Земята като Северна Корея или Иран, или друга държава, управлявана от луди.