Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 84
Перейти на страницу:

Той се свърза с останалите коли, които дебнеха в различни части на града, и им нареди да се прегрупират в западния му край. Нат Колуей беше доста озадачен от този резултат. Той очакваше, донякъде подсъзнателно, птиците да бъдат открити в някой краен квартал, населен предимно с имигранти и други социално слаби индивиди, които не познаваха (или по-скоро не признаваха!) културните норми на цивилизованото общество, фактът, че патките се обаждаха от тежкарския Уест Енд, го накара ехидно да се подсмихне. Самият той беше отрасъл в Ийст Енд, недалеч от Уайт Чапел, на уличката, където Джак Изкормвача бе извършил второто си убийство. (Убитата му се падаше дори някаква прапрароднина…) Независимо че отдавна се бе откъснал от корените си, Нат беше съхранил живеца на класовото си съзнание, което му помагаше да се ориентира в лабиринта на подземния свят. Затова сега се чувстваше объркан. Единственото логично обяснение му се струваше патиците да са попаднали в кухнята на някой китайски ресторант. Китайците не подбираха средства да направят дъмпинг на цените, а патицата - ароматна, печена, хрупкава, по пекински - беше крайъгълният камък на менюто им. Елементарно, Уотсън!

Микробусът напредваше бавно по Фулъм. Въртящата се антена върху покрива му привличаше вниманието на минувачите.

- Кензингтън! - обяви внезапно Дейл. - Съвсем наблизо сме! Дръжте се, патенца!

Колата свърна наляво в посока Кромуел Роуд. Нат Колуей отново раздаде напътствия на колегите си по радиостанцията. Спомни си за малък китайски ресторант около Хай Кензингтън стрийт с подозрително евтино меню. Седем манджи за четири лири или нещо подобно. Обзе го известно съжаление, защото самият той се беше отбивал там, за да се натъпче до насита по време на дежурство. Но сега нямаше право да се размеква. Пръстенът се затваряше.

23.

- Я, колко пилета! - възкликна Рачо, когато ледената мъгла под капака на фризера се разсея.

— Не са пилета - поправи го мрачно Баничаров. - Патици са.

Радистът се почеса по главата. Звукът в слушалките продължаваше упорито да пулсира.

— Извади ги! - нареди той.

— Защо? - недоумяваше готвачът.

— Защото си загазил — мрачно каза Рачо.

Готвачът започна да вади патиците една по една.

Радистът ги прослушваше внимателно е уреда като доктор. Действията му бяха непонятни за Баничаров и го изпълваха е ужас. Замразените патици бяха хлъзгави. От допира с ледените им тела пръстите му скоро се вкочаниха. Стана несръчен. Една патица се изплъзна от ръцете му и се изпързаля под масите. Той запълзя след нея на четири крака, като ругаеше злобно.

Рачо продължаваше да слухти невъзмутимо. Повечето пациенти мълчаха, но от време на време едно издайническо гласче пробиваше мембраната на слушалките и се впиваше в тъпанчето му като оса. Радистът отделяше пеещите патици настрана. Така се оформиха две купчини — голяма и малка. В малката имаше осем патици.

— И какво сега? - попита глупаво Баничаров.

— Ти ще кажеш — хладно рече радистът.

Той взе една патица от малкия куп и я разгледа от всички страни. Беше студена и твърда като камък. Погледна в дупката между краката, разклати я - нищо.

— Дай нож! - обърна се той към готвача.

Баничаров домъкна огромен касапски нож. Рачо сряза мазната жълтеникава трътка и с върха на ножа измъкна сребриста шайбичка, подобна на батерия за часовник.

- Какво е това? - уплашено попита готвачът.

- Изглежда някакъв предавател… - отвърна замислено радистът. - Откъде, си взел тия патици?

- От борсата, откъде… - измънка неубедително готвачът.

- Лъжеш, Баницо! - сряза го Рачо. - В борсата не мушкат предаватели в гъза на птиците!

- Ъъъ… ами таковата… - запелтечи онзи.

- Отмъкнал си ги, а? Гнидо крадлива! Откъде, бе?!

- Не съм аз! - извика бедният готвач.

- А кой?

Наложи му се да разкаже цялата история. Като узна за произхода на патиците, радистът внезапно стана нервен. Нямаше време да слуша по-нататък. Взе ножа и бързо изчопли останалите предаватели.

Чудя се как още не са ги засекли - рече замислено той, като подхвърли бръмбарите в шепата си. - А може и да са…

- Да ги унищожим! - предложи смело готвачът. Имам тук един голям хаван…

- Не! - поклати глава радистът; той беше възпитан в любов и уважение към техниката и подобно неинтелигентно решение на въпроса го отвращаваше. - Но ще трябва да ги разкараме оттук веднага - добави той и неочаквано попита: - Да ти се намира хляб?

- Хляб ли? - облещи се Баничаров. - Защо?…

- Действай! - пришпори го Рачо.

Десет минути по-късно двамата мъже влязоха с нехаен вид в Кензингтън Гардънс през входа откъм Глостър Роуд. Те поеха по широката алея към Кръглото езеро и започнаха да хвърлят хляб на патиците и лебедите, които плуваха край брега. Птиците лакомо се нахвърлиха върху едрите трохи. Няколко нахални гъски също се бяха присламчили към угощението, но твърде късно. После врявата утихна изведнъж и птиците кротко се разотидоха. По лицата на мъжете се изписа ехидно задоволство.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)