![Крайбрежната чайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/3/krajbrezhnata-chajna-bg-download.jpg)
Крайбрежната чайна [bg]
- Автор: Грийн Ванеса
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Арт Етърнал Дистрибушън
- ISBN: 978-619-191-107-3
- Переводчик: Весела Динолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крайбрежната чайна [bg]». Краткое содержание книги:
— Съвсем обикновено — усмихна се Серафин. — Може би малко прекалено обикновено.
— Съвсем обикновено?
— Да. Въпреки че това е най-нормалното нещо там, където живеем. Църква в неделя, не казваме и не правим нещо, което би разстроило останалите в селото — такива работи.
— Притеснява ли те? — попита Кат.
— Невинаги. Но напоследък, да. Понякога се чудя как биха реагирали, ако разберат какво е истинското ми аз.
Кат искаше да попита — виждаше, че Серафин сдържа нещо в себе си, но в същото време внимаваше да не я пришпорва прекалено много.
— Мислиш ли, че това те спъва по някакъв начин? — попита тя.
Серафин обмисли въпроса, след това кимна.
— Предполагам, че е по-лесно да продължа да се преструвам на онова, което те искат от мен да бъда.
— Но човек има само един живот, за да бъде истински — каза Кат. — Не можеш да си позволиш да пропуснеш този шанс, нали знаеш.
Същата вечер Серафин седна на леглото и сложи чантата до себе си. Чистият въздух я беше успокоил и усещаше приятна умора. Но разговорът й с Кат й беше повлиял.
Родителите й вече бяха по средата на живота си и са имали достатъчно късмет да прекарат по-голямата част от тези години в любов. Беше ли честно тя да се отрича от същото това щастие в опит да ги удовлетвори? Когато се запозна с Карла, се чувстваше, сякаш оживява — всеки интерес, всяка глупава шега или спомен от детството беше посрещнат с възторг и подобен спомен от страна на Карла. Синергията помежду им беше безпроблемна и естествена. Серафин трябваше грубо да отблъсне Карла чрез бягството си в Англия, и въпреки това сега виждаше, че Карла е достатъчно силна сама по себе си, за да не обърне гръб на жената, която обича. Серафин усети, че вратата все още може да бъде отворена. Може би не ставаше въпрос да каже да — в неговата цялост и объркана завършеност — или не. Може би също така беше възможно да каже да но по-бавен начин. Да, но ми трябва време.
Тя извади нещата, които беше събрала през деня.
Гладка мида в бяло и прасковено. Две бурканчета чаени листа — Дарджилинг и Лейди Грей, които Кат й беше препоръчала да купи. Кутия бисквитки, които двете със Зоуи бяха направили. Ретро шал с шарка на диамантен пръстен върху него. Картичка на Скарбъро.
Тя ги уви в бронзова хартия и върза пакета с връв, преди да го постави в подплатен плик. На гърба на една нейна снимка, която си беше направила сама на Южния залив и после разпечатала, написа съобщение към подаръците:
Salutmabelle,
Оuque jesois, tuesavecmoi.
Je t`embrasse
Seraphine
Където и да съм, ти си с мен.
22
— Така изглеждаш добре, знаеш ли? — каза Чарли. — Напомня ми, когато бяхме тийнейджърки. Преди да започнеш да ми крадеш сенките за очи.
Пипа беше облечена с долнище на анцуг с петна от чай върху коляното, а косата й беше събрана в небрежна опашка. По лицето нямаше и следа от грим. През изминалата седмица тя спеше малко по-добре и част от цвета се беше върнал на бузите й.
Пипа се усмихна.
— Изобщо не ми пука — каза тя. — Ще си изровя спиралата, когато съм готова да изляза от къщата отново.
— Неприятно ми е да го споменавам, но не си забравила, че мама и татко ще идват днес, нали? Трябва да са тук на обяд.
— О, Боже, бях забравила — каза Пипа и сложи ръка на устата си, след което заоглежда хола. — Тук е хаос.
— Едва ли ще ги интересува.
— Не може ли бързо да отменим поканата?
— Вече сигурно са пристигнали. Както и да е, те са наши родители. И се притесняват за теб. Не очакват да ги забавляваш, идват само да видят теб и децата.
— Е, може би трябва да облека по-подходящи дрехи, най-малкото — каза Пипа и погледна мърлявия си анцуг. — На татко това няма да му хареса много.
— Ти се качи горе и се приготви, а аз ще пооправя набързо тук.
— Добре — каза Пипа и се обърна, докато излизаше. — Кажи ми, че няма да е ужасно.
— Всичко ще бъде абсолютно наред — успокои я Чарли.
— Пипа, скъпа! — каза баща им и й даде сърдечна мечешка прегръдка. Той се отдръпна и я погледна, облечена вече в люлякови дънки и бяла блуза. — На мен ми изглеждаш добре. Чарли каза, че си в добро състояние.
— Никога не съм го казвала — прошепна Чарли на сестра си.
— Само те дразня — каза Хенри и разроши косата на Пипа. — Трябва да се забавляваме във времена като тези, нали? Не може всички да се разпадат.