Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Най-накрая специалният подарък от Бил — шарж на Кони, излегнала се върху целия парк на Кенсингтънския дворец, наблюдавайки с телескоп съветското посолство: „С обич и много хубави спомени, мила моя Кони“.

— Знаеш ли, че още го помнят тук. Златното момче. В залата в Крайст Чърч има две негови картини. Често ги вадят. Онзи ден Джилс Лангли ме спря на улицата да ме пита дали съм чувала нещо за Хейдън? Не помня какво казах — да или не… Сестрата на Джилс още ли се занимава с тайни квартири, знаеш ли? — Смайли не знаеше. — „Липсва ни стилът му — казва Джилс, — вече не отглеждат такива като Бил Хейдън.“ Джилс сигурно е на сто и осем. Твърди, че преподавал съвременна история на Бил по времето, когато „империя“ още не била мръсна дума. Пита ме и за Джим. „Неговото алтер его, така да се каже, хе-хе, хе-хе.“ Не обичаше Бил, нали? — продължи Кони разсеяно, докато прибираше нещата, всяко увито в найлоново пликче и загърнато в плат. — Така и не разбрах дали ти ревнуваше него, или той — тебе. Сигурно защото беше твърде блестящ. Никога не си се доверявал на външния вид. Това се отнася само за мъжете, имай предвид.

— Мила моя Кони, не ставай глупава — възрази Смайли, заварен неподготвен този път. — Бил и аз бяхме добри приятели. За бога, какво те кара да твърдиш подобно нещо?

— Нищо. — Почти го беше забравила. — Бях чула, че направил едно кръгче с Ан, това е всичко. Те не са ли братовчеди, или нещо такова? Винаги съм смятала, че двамата с Бил щяхте да сте много добри, ако се беше случило да работите заедно. Щяхте да върнете старата атмосфера. Вместо тоя смотан шотландец. Бил възстановява Камелот — замечтаната й усмивка се върна, — а Джордж…

— Джордж събира остатъците — каза Смайли в тон с нея и двамата се разсмяха, но при него излезе пресилено.

— Целуни ме, Джордж. Дай една целувчица на Кони.

Тя го изпрати през градината зад къщата, оттам минавали наемателите, а на нея й харесвало повече от гледката на отвратителните нови бунгала, които тези свине Харисънови плеснали в съседния двор. Валеше ситен дъждец и малкото звезди блестяха големи и бледни във влажния въздух; по пътя бучаха камиони, пътуващи на север в нощта. Кони се притисна в него, внезапно уплашена.

— Много си непослушен, Джордж, чуваш ли? Погледни ме. Не гледай натам, там има само неонови светлини и разврат. Целуни ме. Ужасни хора по целия свят обезсмислят нашата работа, а ти защо им помагаш? Защо?

— Не им помагам, Кони.

— Разбира се, че им помагаш. Погледни ме. Хубаво беше навремето, чуваш ли? Истинско време. Хората можеха да се гордеят, че са англичани. Накарай ги пак да се гордеят.

— Това не зависи много от мене, Кони.