![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Тъмнокосата жена не изрази никаква подкрепа на това твърдение, но Алекс не се отказа.
— Бях много млада, когато изгубих и сестра си.
Инспекторката сякаш настръхна — чудесно, явна реакция.
Напипваха вярната посока.
— Бяхме много близки, направо най-добри приятелки. Разликата ни беше само две години.
Липсата на какъвто и да било отговор или насърчение беше вбесяваща. Алекс прецени, че трябва да добави към историята още нещо, с което събеседницата й лесно да се идентифицира.
— Когато тя се удави, сънят ми рязко се влоши. Не спях повече от три-четири часа на нощ. Преглеждаха ме, правиха ми всякакви изследвания, наблюдаваха ме всякакви лекари. За мое съжаление диагнозата звучеше много убедително, но лечение нямаше.
Всъщност Алекс спеше като бебе по седем часа на нощ, но беше седяла в беемвето, паркирано пред дома на инспекторката достатъчно дълго, за да се увери, че сънят на Ким Стоун беше далеч от подобно спокойствие.
— Съжалявам. Не знам защо ви занимавам с тези неща. Сигурна съм, че бързате да се приберете у дома при семейството си.
Тъмнокосата жена само сви рамене. Не участваше в разговора по никакъв начин, но и не ставаше от пейката. Алекс се засмя тъжно и с престорено притеснение заусуква колана на шлифера си.
— Понякога и психиатрите имат нужда да си поприказват с някого. Загубата променя всекиго. Аз например се научих да запълвам безкрайните дни, като върша нещо полезно. Водя си бележки, чета и правя проучвания, ровя се в Интернет, но нощем понякога ме изпълва усещането, че никога няма да се съмне отново.
Леко кимване. Всяка реакция, колкото и малка да беше, даваше нова информация на Алекс.
Тя забеляза как поведението на събеседницата й едва забележимо се промени. Тялото й все така оставаше леко превито, сякаш затворено — подобно на увит във фолио сандвич. Може би просто се пазеше от поривите на хапещия вятър тук на хълма, но Алекс не смяташе така.
Е, какво пък, риск печели, риск губи.
— А мога ли да попитам вие при кого…
— Приятно ми беше да си побъбрим, докторе. До скоро.
Пред очите на Алекс инспекторката стана, тръгна към колата си, качи се в нея и отпраши.
Терапевтката се усмихна, извади камъчето от обувката си и пое отново нагоре по хълма. Припряното бягство на следователката разкриваше толкова, колкото би разкрил един продължителен терапевтичен сеанс. Алекс беше научила много и лека-полека започваше да преценява истински качествата на съперницата.
Главен инспектор Ким Стоун не притежаваше никакви умения за общуване и беше социално неадекватна. Липсваха й елементарни маниери, които, ако не присъстваха естествено, при добро желание можеха лесно да бъдат заучени. Беше мотивирана и интелигентна. Не беше изключено да е била сексуално насилвана, но нямаше съмнение, че е преживяла някаква трагедия, свързана със загуба на близък.
Физическият контакт й беше противен и тя не се интересуваше дали околните се засягат от това.
Алекс стигна гроба, към който инспекторката се беше запътила. Прочете надписа и не успя да скрие задоволството си.
Разрешаването на всяка загадка изискваше методично следване на определена логика. Най-напред желание да се заловиш със задачата, последвано от осъзнаване на мащаба на поетото предизвикателство. След това беше необходима силна концентрация, която да доведе до евентуален напредък, както и пълно отдаване на стремежа към постигане на поставената цел.
А накрая — най-вълнуващата част: моментът, в който следващата ти стъпка се оказва определяща за разрешаването на цялата задача.
Алекс прочете още веднъж гравираните със златно букви и разбра, че е открила ключа към загадката.
Двайсет и шест
На вратата се звънна и Ким отиде да отвори. Не се налагаше да пита кой е.
— Госпожата направи твърде много лазаня — сержантът сви рамене. — Настоя да ти донеса.
Ким се усмихна. „Госпожата“ й пращаше домашна храна през седмица и имаше същото добро и жалостиво сърце като съпруга си.
Ким си спомни случката отпреди няколко месеца, когато Брайънт спаси един женски стафордширски териер заедно с кутретата й от апартамент в комплекс „Холитрий“ — известно свърталище на криминален контингент. Кутретата се развъждаха, за да бъдат обучавани за боеве, а майката беше държана в клетка, за да ражда през шест месеца, докато се изтощи окончателно и я хвърлят да бъде разкъсана на арената.