Warcraft - Денят на Дракона

Две нови петънца привлякоха вниманието му — две петънца в небето, които се движеха и ставаха все по-големи и по-големи, сякаш се приближаваха към тяхната група.

— Какво е онова? Какво идва срещу нас?

Молок се наведе напред с присвити очи.

— В името на назъбените ледени скали на Нортерон28! Дракони! Два са!

Дракони…

— Червени?

— От значение ли е цветът на небето, магьоснико? Драконът си е дракон! Кълна се в своята брада, тези идват доста бързо към нас!

Ронин погледна към останалите ездачи на грифони и видя, че Фалстад и другите също са забелязали драконите. Джуджетата незабавно започнаха да се престрояват, като се разпръснаха, така че да представляват по-дребни и трудни мишени. Магьосникът отбеляза, че Фалстад зави към тила, най-вероятно защото с него яздеше Верееса. От друга страна, грифонът, върху който бе Дънкан Сентур, се втурна напред, оставяйки зад себе си ятото.

Но драконите явно също имаха някаква стратегия. По-големият от двойката се отдели от спътника си и се издигна нависоко. Ронин незабавно схвана, че двата левиатана възнамеряват да приклещят грифоните помежду си, защото така щеше да им бъде по-лесно да атакуват едно по едно по-дребните животни и техните ездачи.

Върху драконите яздеха двама от най-грамадните и грозни орки, които напрегнатият магьосник някога бе виждал. Този, който яздеше по-големия бегемот, явно бе водачът. Той махна с брадва към другия орк, чийто звяр веднага направи остър завой в противоположна посока.

— Изкусни ездачи са тия! — извика Молок с нетърпение. — Особено този от дясната страна! Ще стане славна битка!

В която Ронин спокойно можеше да изгуби живота си. А тъкмо изглеждаше, че мисията му най-сетне е тръгнала гладко.

— Не можем да се бием с тях! Аз трябва да стигна до брега!

Той чу Молок да сумти огорчено.

— Моето място е в боя, магьоснико!

— А моята мисия има предимство!

Той си помисли за момент, че джуджето може да го събори от общото им ездитно животно. След това с огромна неохота Молок кимна с глава и извика:

— Ще направя каквото мога, магьоснико! Ако се отвори възможност, ще се насочим към брега! Ще те сваля там, с което всичко между нас приключва!

— Съгласен!

Те не промълвиха нито дума повече, защото в този момент двете враждуващи сили се срещнаха.

По-бързите и по-подвижни грифони започнаха да се стрелкат около драконите, с което скоро раздразниха по-дребния от тях. При все това обременени от допълнителната тежест, животните, яздени от Ронин и спътниците му, не можеха да маневрират толкова бързо колкото обикновено. Огромна лапа с остри като бръснач нокти едва не забърса Фалстад и Верееса, а едно крило почти отнесе Дънкан и джуджето с него. Паладинът и неговият спътник продължиха да летят в опасна близост, сякаш се опитваха да въвлекат единия от драконите в някаква странна ръкопашна схватка.